Бранителката на портата

— Никога няма да си призная.

Откакто Хенри загина, за първи път виждам Едмънд толкова щастлив и в душата ми нахлува необуздана радост. Тъкмо се каня да го попитам къде се е губил досега и с какво се е занимавал, той ми кимва и се навежда към мен.

— Няма да е добре от моя страна да монополизирам най-красивата Сестра в Алтус. Скоро пак ще се видим.

И ме прехвърля на следващия партньор. Тъкмо се каня да възразя, защото дни наред не сме се виждали, когато разбирам, че ме е върнал на Димитри.

— Извинявай! — вика през тълпата той. — Опитах се да намеря обратния път, но… — вдига рамене и ме завърта извън танцуващите двойки, където двамата продължаваме да танцуваме съвсем сами.

Димитри ме води, като не спира нито за миг, и накрая ме притиска към студената каменна стена под светлината на свещите. Оставаме така за миг и се опитваме да си поемем дъх. Дори неговите страни са порозовели от напрежението и аз не се съмнявам, че и моето лице е зачервено.

— Забавляваше ли се? — пита той, щом дишането му се нормализира.

Кимам с глава, затаила дъх.

— В началото ми беше трудно, но мисля, че се справих доста добре.

— Това ти е в кръвта — усмихва се той.

Навеждам свенливо глава, когато осъзнавам, че в много отношения Димитри знае за мен много повече, отколкото аз за себе си.

Той обръща лицето ми така, че да го гледам в очите.

— Тази вечер не исках да те деля с никого — казва и нежно долепя устни до моите, а аз усещам как те постепенно стават настоятелни; струва ми се, че той с мъка се откъсва от мен. — Ухаеш на ягоди — казва.

Вторачена в устата му, аз се питам до каква степен бихме могли да останем усамотени в тъмния ъгъл на трапезарията, когато Астрид се появява иззад Димитри. Той не я забелязва и се навежда, за да ме целуне пак.

— Хм — прокашлям се аз, като се взирам в пространството над рамото му. Накрая той се обръща и я вижда.

— Астрид — казва. — Какво можем да направим за теб?

Когато премества очи от Димитри към мен и после пак към Димитри, лицето й се ожесточава. Уверена съм, че гневът в очите й не е плод на въображението ми. Тя сякаш обмисля всяка своя дума и се чуди докъде би могла да изрази негодуванието си. Накрая присвива очи и говори на Димитри сякаш аз изобщо не съм там.

— Уна каза, че лейди Абигейл се е събудила и иска да види Сестра Амалия.

— Много добре. Благодаря — кима с глава Димитри.

Астрид не помръдва от мястото си, сякаш краката й са залепнали за пода.

— Аз ще отведа Лия при лейди Абигейл. Можеш да си вървиш.

В очите й блясва дива ярост и аз разбирам, че се гневи на начина, по който той я отпраща. Но Димитри е нейният Старейшина и очевидно тя трябва да проявява уважение към него. Затова се извърта на пети, тръгва и се изгубва сред все още вихрещите се на дансинга двойки.