Изкуплението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #5
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-41-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Атлантида». Краткое содержание книги:
- Няма да се откажеш от сана на висш жрец заради Куин - заяви Конлан твърдо. - Не и сега, след като хората се нуждаят от нас. Когато ние имаме нужда от теб.
Аларик насочи измъчения си поглед към принца.
- Сериозно? Ти, от всички останали, се опитваше да използваш този аргумент срещу мен? След като беше напълно готов да се откажеш от трона заради Райли?
Тиарнан прочисти гърло.
- Какво ще кажете да продължим да спорим относно съдбата на Атлантида по-късно? Точно сега трябва да се върнем обратно в онзи хотел или да приемем мисията като загубена кауза. Можем да измислим правдоподобно обяснение, което би могло да ни държи далеч от неприятностите, но няма да спечелим, ако продължаваме да се бавим.
Конлан се намръщи.
- Бренан, оставям решението в твоите ръце. Можеш ли да се справиш с мисията, докато проклятието и освободените ти емоции
тегнат върху теб също както Дамоклев меч .
- Мога да се справя с всичко - отвърна му тихо Бренан. - Стига тя да е с мен.
Конлан въздъхна и поклати с глава.
- Така се започва. Знаеш ли, Аларик имаше право за сменянето на памперси.
Бренан склони глава настрани.
- Да. Навярно си спомняш, че бях с теб, когато за първи път прекара известно време с Райли.
- Не съм бременна - възпротиви се Тиарнан и яростта в гласа й го снижи и накара да звучи като писък. - Просто...
- Нещо, което ще обсъдим по-късно - отсече Бренан. - Засега ще се върнем в Йелоустоун, за да спрем вампирите и учените им лакеи.
Сякаш по сигнал и тримата се изправиха, а Конлан се поклони на Бренан и Тиарнан.
- Дръжте ме в течение. Ще събера воините и ще изпратя подкрепление, но дотогава ще се наложи да се оправяш сам.
- Не, той не е сам. Аз съм неговото подкрепление.
- Човечеството и обществото на шейпшифтърите разчитат на теб, малката - изтъкна Аларик и завъртя очи.
Тиарнан потърси малка кутия от раницата си и я извади.
- Хей, имам лютив спрей и не се страхувам да го използвам.
Секунда по-късно, докато Аларик продължаваше да се смее,
Тиарнан се завъртя и с бърза крачка извади добре заострен дървен кол, след което замахна към жреца, като се спря на милиметри от гърлото му.
- Хората ме подценяват - изтъкна тя. - И аз го използвам.
- Хората се страхуват от мен - добави Бренан. - И се възползвам от това.
Аларик местеше погледа си между двамата, като в очите му все още се отразяваше блясъка на развеселеното му настроение. Той най-накрая се усмихна и колът в ръцете на Тиарнан засия в зелена светлина, в следствие на което тя изпищя и го пусна на земята.
- Не ми пука какво мислят хората за мен - отвърна жрецът. - Ела с мен, Бренан. Мисля, че разполагам с нещо, което може да ти
Глава 22
Хотел „ Мамът Хот Спрингс “
Воинските сетива на Бренан се изостриха в момента, в който шофьорът на глутницата на Лукас паркира лимузината пред хотела.
- Пристигнахме - обърна се той към Тиарнан, която през целия, макар и кратък път до хотела, не спираше да стиска и отпуска ръката му.
- Благодаря ти - Тиарнан благодари на шофьора. - Би ли благодарил на Лукас от наше име, задето ни посрещна и ни осигури тази кола.
Мъжът кимна и Бренан изведнъж осъзна, че откакто тримата се качиха в абсурдното возило той не бе обелил и дума. Хвана дръжката на вратата, но шофьорът го изненада като в края на краищата проговори.
- Те бяха мои приятели. Онези, които учените отвлякоха и чиито мозъци объркаха. Бяха мои приятели. Уверете се, че сте пипнали тези копелета и ни се обадете, ако се нуждаете от помощ - каза той с повече вълчи, отколкото човешки глас.
- Така и ще сторим. Имаш думата ми - увери го воинът.
Шофьорът срещна поглед с Бренан в огледалото за обратно
виждане и кимна.
- Ти си приятел на Лукас, така че думата ти ми стига.
Тиарнан за момент сложи ръка върху рамото му, след което вратата се отвори и пиколото се наведе към нея.
- За настаняване ли, приятели?
Бренан излезе от автомобила и протегна ръка към Тиарнан, за да й помогне да слезе, но така и не я пусна, след като тя го направи.
- Не, просто се връщаме от малък среднощен излет - отвърна тя развеселено. - Отпочинали и готови за подвизи. Как върви конференцията?
- Чудесно, мадам - служителят взе бакшиша от Бренан и се забърза пред тях, за да им отвори вратата.
Първият човек, когото съзряха веднага след като влязоха във фоайето, беше Литън, който се бе завързал към тях.
- Изглежда са ни търсели - измърмори Тиарнан.