Изкуплението на Атлантида

Литън, който допреди малко говореше тъкмо за тях, се намести на мястото си, сви рамене и напълно се отказа да говори. Колкото и да оценяваше тишината, Бренан бе наясно, че се налагаше да стори нещо, което да допринесе към прикритието им. Затова съвсем леко се приведе напред.

- Разкажете ми повече за лабораторията, д-р Литън. Да разбирам ли, че се намира на обезопасено място?

Ученият се завъртя към него.

- Разбира се. Не бихме искали парите ви да бъдат застрашени, нали така? - Литън се засмя на собственото си остроумие, а Бренан се намръщи. В учения без съмнение се усещаше нотка лудост. Не че повече истински гении не притежаваха жилка настъпателна лудост, а и Литън бе какво ли не, но най-вече гений. Изследванията и откритията му, свързани с картографиране на мозъка, както и начините да манипулира химията и функциите му, бяха повече от чудо.

Нали това бе причината да са тук. Лудият учен, малоумната репортерка и не толкова проницателния милиардер.

Тиарнан му хвърли поглед, изпълнен с притеснение и Бренан осъзна, че е стегнал ръката си около нейната, като вероятно й причиняваше болка. И на мига я пусна.

- Съжалявам, ми... Трейси - поднесе тихите си извинения.

- Не се притеснявай. Като чисто нова съм - размърда пръстите си, за да му покаже.

- Почти стигнахме - уведоми ги Литън. - Намира се на около двадесет минути след портата. Ще видите специална демонстрация на способностите и експериментите ни до днешна дата, а също така ще ви представим бъдещите си планове. С помощта на вашето финансиране, очакваме огромен напредък в близкото бъдеще. -Този мъж бе какво ли не, но не такъв, който да ликува напразно. -Огромен напредък - повтори.

- Вие си геният, все пак - обърна се Тиарнан към Литън със скучновата усмивка на лицето.

Литън й хвърли подозрителен поглед, но тя остави усмивката на лицето си, въпреки че вярваше, че този мъж е достоен за презрението й гризач. Бренан обаче беше впечатлен.

- Да - отвърна Литън и се обърна, за да гледа отново напред. -Такъв съм.

Тиарнан завъртя очи, а шофьорът издаде задавен звук, който в последствие премина в кашлица. Бренан се загледа в огледалото за обратно виждане и срещна погледа му. Шейпшифтърът се бореше с непреодолимото желание да се засмее, което значеше, че съвсем ясно е видял реакцията на Тиарнан. Бренън също се усмихна като така го подкани да сподели шегата.

Никога не наранявай, за да привлечеш съюзници. Шейшифтърът можеше и да не му помогне, но знаеше, че е по-трудно да застреляш някого, с когото по-рано си споделил шегичка. Вен бе научил всички воини на това. Въпреки че Кристоф често казваше на Венджънс, че точно шегите му са виновниците да бъде прострелван. Бренан се усмихна при спомена и способността си да намери радост в нещо така обикновено като закачките между побратимите му воини.

Прекараха останалата част от пътуването, без да проронят и дума, а Бренан запамети посоките и местните забележителности, за да може отново да намери мястото. След обещаните двадесет минути шофьорът им зави по обграден с дървета път, който с километрите ставаше все по-тесен, докато не премина в еднопосочен. Ако бяха срещнали някоя кола, идваща от противоположната посока, щеше да се наложи един от тях да отбие в тревата или бурените встрани от тях.