Изкуплението на Атлантида

Бебето се разплака или защото усети напрежението в стаята, или причината се криеше в това, че току-що се бе събудило.

- Смятам, че принц Ейдън се наслуша на достатъчно разговори във военната зала - отбеляза Бренан.

- Надявам се никога да не му се налага да води такива разговори в тази стая - допълни Райли, но докато гушкаше мъника по-близо до себе си, сянка помрачи лицето й.

- Аз също, любов моя - каза Конлан. - Може би трябва да го занесеш на някое по-приятно място, а аз ти обещавам, че ще ти разкажа всичко веднага след като приключа тук.

Райли вдигна глава, за да посрещне целувката на съпруга си и Бренан се извърна. А до него, Тиарнан отново стисна ръката му.

След като Райли се сбогува с тях и излезе, тримата, останали в стаята, се взираха един в друг, а в погледите им се четеше загуба.

- Връщам се - заяви Тиарнан. - Ако се опиташ да ме задържиш тук против волята ми...

- Тръгвам с нея - добави Бренан и тя го награди с една бляскава усмивка.

- Не се опитвам да ви спра - отвърна Конлан и се хвърли на стола. - Обаче ще предложа план за действие.

- Какъв например? - Бренан искаше да обходи стаята, но се насили да седне като дръпна Тиарнан до него. - Конлан, те измъчват шейпшифтъри и хора. Ако отрият начин трайно да поробят съзнанието на други групи, ще изгубим войната, преди да сме провели дори и една битка. Какъвто и план да изработим, не бива да губим време.

- Ето ти план, воине - намеси се Аларик, който внезапно се бе върнал в стаята и седеше на стола срещу този на Бренан. - Ако някога отново ме удариш, ще разбереш какво наистина е мъчение.

- Писна ми да заплашваш Бренан - сопна се Тиарнан, гледайки жреца гневно. - Престани! А що се отнася до изчезването и появяването от нищото, някой казвал ли ти е, че е адски дразнещо?

Всеки нерв в тялото на Бренан бе заел готовност, нащрек за каквото й ужасяващо наказание, което Аларик бе на път да въздаде, но остана напълно неподготвен за онова, което всъщност жрецът стори - усмихна й се.

- Знаеш ли, познавачо на истината, харесвам те - изтъкна Аларик.

- Това не променя мнението ми, жрецо - контрира го тя, но тогава очите й се разшириха и се засмя. - Казвал си истината. Ти наистина ме харесваш

- Или пък съм социопат - подразни я Аларик, а мощта в очите му грееше със страшна сила.

- Понякога се чудим дали не е така - намеси се Бренан.

Конлан удари по масата.

- Достатъчно! Нека да измислим какво да правим отсега нататък.

- Има шанс прикритието ни да не е разкрито - каза Тиарнан, която веднага превключи на режим нападение. - Бренан е ексцентричен богаташ. Що за ексцентричен богат мъж не би направил нещо непълно неочаквано? И какво като сме напуснали района. Може да се престорим, да се престорим, че сме...

Бренан я спаси, когато осъзна, че руменината по бузите й е в следствие на онова, което наистина се беше случило между тях миналата вечер и тази сутрин. При спомена членът му трепна и той трябваше да извърши няколко бързи умствени маневри, за да успокои отскоро бушуващото си либидо. Само мисълта за безупречната й кожа бе достатъчна да го превърне в неопитния младок, на какъвто по-рано бе оприличил Аларик. Повече от две хиляди години не му се бе налагало да се справя с възбуден на неправилното място и в неподходящото време, пенис.