Изкуплението на Атлантида

Литън прочисти доста силно гърлото си.

- Ами, да. Колко хубаво. Но науката не чака никого, а и има какво да обсъждаме. Ако благоволите да дойдете с мен, сме ви осигурили превоз, готов да ви покаже неща, които, убедени сме, ще оправдаят отделеното от вас време.

Бренан вдигна вежда.

- Десет милиона долара от моето време?

Бледото лице на Литън стана бяло като платно, но той кимна.

- Определено! Вие ще бъдете изключително доволен. Ще тръгваме ли?

Докторът им даде знак да го последват към вратата, ала Бренан насочи погледа си към Тиарнан веднага след като и двамата се обърнаха с гръб към Литън. Жената поклати глава, един незначителен и едва забележим жест, но въпреки това достатъчно ясен, с който му казваше, че е доловила истината в думите.

Или липсата на такава, защото Литън лъжеше. Ученият не очакваше Бренан да остане доволен от видяното.

Докато минаваха през вратите, през които преди броени минути влязоха, няколко бляскави, огрявани от сутрешното слънце, черни возила се бяха наредили пред хотела. Бяха огромни, но не като лимузини, а квадратни и високи като танкове. Или по-скоро нелеп консуматор на гориво. Не осъзнаваха ли човеците, че точно те са пазителите на планетата?

- Хамъри - измънка Тиарнан. - Компенсират заради малките пениси.

Бренан се провали в опитите си да не се засмее.

- Не спираш да ме изненадваш - обърна се той към нея.

Тиарнан го възнагради с една мистериозна женствена усмивка.

- Така и трябва.

Литън се присъедини към тях и посочи към първите два автомобила.

- Господин Бренан, двамата с вас можем да се качим в този, а госпожица Баун ще се вози в другия.

Тиарнан стисна конвулсивно ръката на Бренан, който се вгледа надолу и прониза Литън с поглед.

- Тя ще се вози с мен.

Литън изломоти няколко пъти, изказвайки своето възражение, но Бренан го игнорира напълно и отиде до превозното средство, като помогна на Тиарнан да се настани на седалката.

- Благодаря - прошепна в ухото му.

Той седна до нея и затвори вратата като на Литън му остана да заеме предната седалка на мястото до шофьора, който за пореден път беше някакъв палячо. Бе мускулест, с гола глава и татуировка по врата, но съдейки по частта от денонощието, не беше вампир. Не и през деня. Може би шейпшифтър?

Бренан беше на път да попита, но Тиарнан го изпревари.

- Да - отвърна онзи, след като погледна към Литън. - Член съм на местната глутница, тази от парка.

Тиарнан докосна опакото на ръката на Бренан и с леки движения напред-назад му показа, че шейпшифтърът лъже, че е част от глутницата на Лукас. Интересно. Какви ли мотиви имаше, за да го прави? Те не знаеха, че Бренан познава Лукас, нали?

Но една мрачна мисъл прониза ума му. Ами ако това е един от поробените шейпшифтъри на Литън, един експеримент? Какво ще стане, ако се побърка от онова, което е заразило останалите? Бренан съжали задето бе позволил на Тиарнан да се качи първа, защото сега тя седеше точно зад шофьора, в обсега му, ако той се обърнеше назад.