Изкуплението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #5
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-41-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Атлантида». Краткое содержание книги:
- Едно обаче е сигурно - изказа се Аларик. - Не бива да позволим на тези вампири да поробят други групи. Не и след като знаем пророчеството. Ще се нуждаем от тях като наши съюзници. Опасявам се, че Фае влизат в тази категория.
За първи път Бренан чуваше да се споменава пророчество или съюз с другите раси.
- Какво пророчество?
Конлан и Аларик размениха погледи, които, макар и за секунда, накараха Бренан да се почувства неудобно, като аутсайдер.
- Точно сега това не е важно - отвърна жрецът пренебрежително.
- Това е лъжа - изстреля Тиарнан. - Голяма и тлъста лъжа. Искаш ли да пробваш отново?
Конлан наклони глава, но преценяващият му поглед не бе насочен към Бренан, а към Тиарнан.
- До каква степен й вярваш? Все пак е репортер.
- Бих й доверил живота си - отвърна воинът без колебание. - В края на краищата тя притежава живота ми, посредством проклятието.
- Тоест, нямаш избор - подметна Аларик.
- Не желая друг избор.
Тиарнан махна с ръка.
- Тук съм, момчета. Точно тук, в стаята. Съветвам ви да говорите с милия репортер, а не за него, сякаш не се намира до вас.
Принцът и жрецът размениха още няколко погледа, но за изненада на всички, онзи, които отговори, бе Аларик.
- Рагнарок, Бренан. Задава се отново.
- Залезът на боговете? - изстреля Бренан. - Наистина ли го вярвате?
- Гибелта на боговете? - добави Тиарнан и сключи вежди. - Той не лъже - обърна се към Бренан. - Но защо висшият жрец на Посейдон се притеснява за скандинавската митология? - погледна Аларик с лукаво изражение. - Объркали сме се, а, Аларик?
Конлан даде отговор на въпроса й.
- Това, че примитивните народи са се опитали да внесат ред както в своя свят, така и в този на боговете, разделяйки ги в различни пантеони, не значи, че светът, дори и небето някога са функционирали по този начин. Чудила ли си се някога защо египетската богиня на смъртта предвожда вампирите?
- Анубиса? - Тиарнан произнесе името й с ненавист, достойна за изчадието, което в продължение на хилядолетия убивало и погълнало безброй животи. - Египетска богиня?
- Тя твърди, че е дъщеря-съпруга на Анубис - процеди Бренан като при самата мисъл отвращението към богинята се спусна като змия по гръбнака му. - По-важното обаче, е откъде и кога произхожда това ново пророчество?
- Разкрихме много скрита информация, откакто Кийли започна да работи върху това. Дарбата й да разчита историята на всички предмети, които докосне, ни помогна да открием вещи, скрити от простия поглед, дори и в стените на замъка - продължи Аларик. -Този свитък бе открит в библиотека, скрит в основата на статуята на Посейдон. Защитаваше го изключително силна магия и Кийли изпадна в безсъзнание, след като докосна външната страна на статуята.
- Сигурен съм, че на лорд Джъстис хич не му е харесало -отбеляза Бренан, докато се чудеше колко воини се бяха озовали в залите за изцеляване заради яростната и свръхзащитническата природа на Джъстис. Но въпреки това... успявайки да си открадне един поглед към Тиарнан, Бренан осъзна, че би направил същото.
- Не стига, че трябва да върнем всички скъпоценни камъни обрано на тризъбеца на Посейдон, за да въздигнем Атлантида, а сега се налага да обмисляме и бъдещи женитби между представители от всичките раси с атланти - изтъкна Конлан. -Пророчеството е кратно, но ясно:
Залезът на боговете се задава на хоризонта. Само дете, в чиито вени тече кръвта на всички раси, дете, което в бъдеще ще властва над Атлантида, може да го предотврати.
- Изглежда, че Кийли ви е в голяма помощ - отбеляза Тиарнан. -Надявам се, че й плащате както трябва.
- Бих й дал скъпоценните камъни от короната на краля, стига, разбира се, да бяха мои само за да разбера повече относно откритията й, свързани с Нерей и Зелия - подметна под носа си Аларик.
Тиарнан вдигна вежда в недоумение, ала Бренан й разказа накратко.
- Очевидно в древността жреците са имали право да се женят и да създават семейства, така че клетвата за безбрачие е, така да се каже, новост. Аларик смята, че...
- Е полезно да се знае? - прекъсна го Тиарнан. - Невероятно! Майко мила, на това му се казва щастлив и побъркан ден, а? Звездите ти вещаят светло бъдеще, приятелю.
Аларик присви очи в отговор на коментара на Тиарнан.
- Бъдещето ще бъде светло или мрачно, без значение дали мен ме има или не.