Изкуплението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #5
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-41-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Бренан прекоси разстоянието, което ги разделяше, докато в един момент не се озова толкова близо, че дъхът му подухваше косата й, когато говореше.
- Не бива да дразниш злия учен.
Тя потрепна леко от усещането на топлия му дъх, който нежно се спускаше по шията й.
- Знам, но страшно много ме дразни. Дори ако не го мразех заради всичко, което е сторил и онова което представлява, пак бих желала да го сритам в топките, ей така, водена от общи принципи.
Дълбокият тембър в смеха на Бренан изпрати още тръпки надолу по гръбнака й и тя се отдръпна на разумно разстояние от него, преструвайки се на впечатлена от поднос с чаши за кафе. След това се сети какво искаше да го попита и бързо се върна, за да може да му зададе въпрос, като така да избегне подслушвачи или устройства за подслушване.
Не беше параноя, тъй като имаше голям шанс опасенията й да се окажат верни.
- Как успя да преминеш през детектора - прошепна и почеса носа си, за да закрие устните си, в случай че са обект на видеонаблюдение.
Може би пресилваше нещата. Каква е вероятността враговете им да разполагат с човек, които може да чете по устните?
- Единствените...
Тя го прекъсна като дръпна главата му надолу и го целуна, а след това се престори, че заравя глава до ухото му.
- Стаята може да се послушва. Може би е по-добре да прошепнеш в ухото ми?
Той обви ръце около нея и я придърпа по-близо до силното си тяло.
- Най-накрая, мисия, която одобрявам на хиляда процента - каза й той.
Отвърна на целувката, като се възползва от ситуацията, за да погълне устните й напълно. Тя се почувства замяна, когато той спря.
- Единствените оръжия, способни да преминат трансформацията в мъгла заедно с нас, са тези, изработени от руда, добивана в Атлантида, наречена орейхалк. Допълнителната облага от него е, че не задейства детектори за метал, при това маскира комбинираните с него метали - прошепна близо до ухото й.
Радваше се, че гласът му звучи така дрезгаво, което означаваше, че налудничавото привличане между тях не беше едностранно.
- Дори и среброто?
- Сребро - попита Бренан и свъси вежди. - Какво сребро?
- Каза на вампирите, че върховете на остриетата ти са от сребро.
Лицето му се отпусна в лежерна усмивка.
- Ах, познавачо на истината, изненадвам се, че ме питаш.
Тиарнан премигна.
- Излъгал си?
- Наречи го повече блъф.
Дойде нейният ред да се засмее. Бе така вглъбена във важните неща, като например да не умре, така че не й хрумна да се ослушва за блъфове.
- Непоправим си, Бренан.
- Красива си, Тиарнан - прошепна и я целуна отново, но този пък за кратко и веднага след като воинът надигна глава, тя чу гласове от коридора, идващи към тях.
- Започва се - каза тя. - Време е за шоу.
* * *
Бренан позволи на Тиарнан да се обърне с лице към вратата, но продължи да я държи за кръста, казвайки си, че тя се нуждае от уюта на допира му. А тя моментално щеше да разпознае лъжата му Страхът за безопасността й изпращаше адреналин и чиста, първична агресия по цялото му тяло. Усещания така силни, че трябваше да се насили, за да запази самоконтрол. Нямаше да се отрази добре нито на Тиарнан, нито на мисията, ако той бе първият, който извърши враждебно деяние.
Литън нахлу през вратата и за пореден път напомни на Бренан за гризач без козина, което съвсем случайно доведе до странна любопитна мисъл, а именно дали не съществуваха и шейпшифтъри гризачи. Малко вероятно.
Няколко облечени в престилки мъже и жени последваха Литън в залата. Ученият посочи голямата, предназначена за конференции, маса и всички, с изключение на един мъж, който се забърза към оборудването върху едно от бюрата в близост до тях, заеха местата си.
- Добре дошли на мястото, на което се случва магията - каза
Литън и посочи сградата, в която се намираха.
- Твърде грандоманско, не мислиш ли? - измърмори Тиарнан под носа си.
Яростта на Бренан спадна с няколко бала, когато долови забавлението в гласа й. Неговата спътница не се страхуваше: този факт направи много за да потуши яростта, която заплашваше да го погълне.
- Моля, седнете - мъжът до оборудването се обърна към тях.
Бренан и Тиарнан заеха последните свободни места в края на масата. Намираха се най-далеч от вратата. Бренан започна да си поема бавни и дълбоки вдишвания, за да се пребори с животинския инстинкт да бъде притиснат в ъгъла.