Изкуплението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #5
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-41-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Изведнъж направиха остър завой и Тиарнан падна върху Бренан. Възползвайки се от възможността, той я обгърна с ръце, използвайки всяко извинение да я докосне. А погледът в очите й, когато тя вдигна глава и се взря в него, го накара да пожелае да я докосва по много и различни начини. И във всички тях тя беше гола.
- Стигнахме - уведоми ги Литън.
Бренан захвърли настрани мислите за голата Тиарнан, като си обеща, че по-късно ще вникне в същината им и се зае с изучаването на огромна, ъгловата, боядисана в бяло сграда.
- Това склад ли е? - попита Тиарнан.
- Купихме склада и извършихме обстоен основен ремонт на вътрешната част - обясни й Литън. - Нуждаехме се от голямо пространство, което бихме могли да модифицираме в зависимост от специфичните ни нужди.
- Разбира се - съгласи се Бренан. - Много по-лесно е когато основаната структура е на място.
Каза го сякаш наистина е бизнесмен и го е правил стотици пъти. Усети топлотата на одобрението на Тиарнан, преди да го е видял в очите й.
Шейпшифтърът отби точно пред входа на сградата и паркира пред нея, след което изскочи от колата, за да отвори вратата на Тиарнан. Тъй като жената не успя да намери учтив начин да му откаже, Бренан трябваше да издържи няколко секунди, докато тя бе в обсега на шофьора им. Ако опасенията му, че върху шейпшифтъра е било експериментирано, се окажеха верни и той избереше точно този момент да се подаде на лудостта си, Бренан нямаше да бъде в състояние да стигне навреме до нея, за да я спаси. Имайки достатъчно опит с последиците и щетите, които един разярен шейпшифтър може да нанесе с ноктите и зъбите си, на воина не му остана друга възможност, освен да остане напрегнат, докато тя не е в безопасност, далеч от потенциалния си нападател.
- Добре дошли в институт за неврологични изследвания „Литън“- каза ученият със замах, отваряйки голямата метална врата. - Пригответе се да бъдете изумени.
- О, готов съм, д-р Литън - обърна се към него Бренан, докато влизаше в сградата. - Опредено съм.
Глава 23
Тиарнан беше достатъчно изнервена по време на пътуването по най-закътаните и отдалечени улички, но детекторът за метал пред вратата вдигна нивото й на тревожност на осем от деветобалната скала. Бренан със сигурност носеше кинжалите си със себе си, което значеше, че мисията им щеше да завърши зле. Наистина зле.
Шейпшифтърът бе излъгал, че е част от глутницата на Лукас, което значеше, че е един от главорезите на Литън, но това не беше нещо ново. Тиарнан можеше да се обзаложи, че ученият е твърде параноичен, че да работи с хора, които не може да контролира. И преди бе срещала такъв тип хора, но онези не бяха луди учени.
Бренан дори и за миг не се спря. Мина през металния детектор сякаш е знаменитост, ходеща по червения килим. Машината не издаде нито звук.
След всичките й притеснения за воина, машината избръмча силно, след като тя премина през нея и Тиарнан трепна. При което, изглеждащият изключително отегчен придружител, се оживи може би притеснен от възможността за опасност. Той скочи от място си, а ръката му стоеше пред джоба на якето му.
- Оръжия?
Тиарнан се усмихна.
- Мобилен телефон.
Сложи телефона си на малкия поднос до детектора и мина отново през него, но този път нямаше бучене. Литън, който през цялото време на практика подскачаше от крак на крак, ги поведе през тесен коридор към голяма конферентна зала.
- Презентацията ще се състои тук, а по-късно ще ви заведа в лабораторията - обясни на Бренан.
- Предпочитам по-небрежния подход - отвърна Бренан. - Защо сега не обиколим лаборатория и да оставим официалната презентация за по-късно, може би дори за утре. Искам да видя какво сте направили с парите ми, така да се каже.
Литън никак не хареса идеята. Лицето му придоби неземно лилав цвят и започна да пелтечи.
- Не, не, това няма да стане. В никакъв случай. Г-н Бренан, знаете ни нас, учените, малко вероятно е да намерите друга група от хора по-вглъбени в следването на предначертаните от самите тях пътища. Трябва да им позволим да следват плана си, иначе ще се объркат и ще са много нещастни. Нещастните учени не постигат добри резултати.
- Какъв късмет, че вие, д-р Литън, не сте такъв - отвърна Тиарнан сладко, като намери за изключително трудно да се възпре да се засмее, когато Литън се отдели от тях, мърморейки нещо за кафе и че щял да се върне след петнадесет минути.