Изкуплението на Атлантида

Отне му повече от час, но в края на краищата Бренан успя да им разкаже дори и най-малката подробност. Пълния характер на проклятието, повечето от нещата, случили се в Йелоустоун и реакцията му спрямо Тиарнан. Въпреки това пропусна да спомене някои части от историите, лични неща, запазени само за него, но не пропусна да забележи начина, по който Тиарнан жарко го наблюдаваше.

Тя знаеше точно кои моменти пропуска и несъмнено можеше да предположи защо го прави. Всъщност тя, също както Бренан, който вярваше, че е въпрос на чест да разкаже как нападна Тиарнан в хотелската й стая, нанесе няколко креативни поправки върху историята си.

- След това стана пълна лудница - прекъсна го тя. - После лакеят на Литън, Уесли, се появи...

Без да губи и миг, Тиарнан запълни пропуските в неговата история, острият й журналистически нюх и безпогрешните й наблюдения допринесоха доста откъм неговите пропуски. Но нито веднъж не се върна към определена част от историята и на няколко пъти й се наложи да го прекъсне, когато разказът му започнеше да клони в тази посока.

- Не желая да ме защитаваш - сопна й се той в един момент.

Тиарнан сложи ръце на пищния си ханш и се загледа в него.

- Кажи го на Аларик - предложи сладко-сладко и, виждайки как яростта го изгаряше при мисълта, че жрецът можеше да я нарани.

Ярост и нещо по-дълбоко. По-собственическо. Бе се хвърлила пред опасността, препречвайки пътя на Аларик заради него. Дори и след като му каза, че за тях няма бъдеще заедно.

Безспорно доказателство, че я беше грижа за него. Единственото, което му оставаше, бе да разбере какво се е случило по време на сливането на душите им и да открие начин да го поправи. Да развали проклятието. И да убеди Посейдон да му позволи да я задържи до себе си, завинаги. Да я вземе за своя съпруга.

- Не можеш да се върнеш - отбеляза Конлан. - В Йелоустоун, имам предвид, въпреки че, разбира се, не виждам как би могъл да се върнеш навреме преди Тиарнан да е развалила проклятието, но нека оставим метафизичните дискусии за по-късно.

Райли кимна, въпреки че изглеждаше ужасно угрижена.

- Тиарнан, не можеш да бъдеш сигурна, че ще научиш каквато и да е ценна информация. Най-малкото, ще се опитат да те излъжат. По-вероятно е да се опитат да те убият.

Тя се вгледа в Бренан въпросително и той кимна. Дошло бе времето да им разкажат всичко.

- Тиарнан е познавач на истината - изтъкна той. - Притежава отдавна изгубената за атлантите дарба да усеща лъжата, когато тя е изречена.

- Почти винаги - поправи го тя. - Социопати, заклети нарциси и вампирите не са подвластни на... таланта ми.

- Атлантида винаги е обричала познавачите на истината на незабавна смърт - изрече Конлан и изневиделица се извиси над нея. Въпреки че беше със затворени очи по всяка черта на лицето му се четеше заплаха за незабавното й убийство. - Не виждам причина защо тази традиция да не бъде продължена.

Бренан на мига се хвърли между принца и Тиарнан, като ръцете му несъзнателно се насочиха към кинжалите, които бе оставил в стаята си. Да убие принца бе акт на държавна измяна, която се наказваше със смърт. Но той с радост би платил тази цена.