Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)
- Автор: Конрад Джозеф
- Серия: Съчинения в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)». Краткое содержание книги:
— Тук се отнасят към мене много добре — каза Джим. — Блейк е грубиян, но Егщрьом е чудесен човек.
Той бързо стана и тръгна с отмерени крачки към прозореца, където имаше статив с телескоп, обърнат към пристанището.
— Ето сега влиза в пристанището онзи кораб, който изчакваше цялата сутрин, защото нямаше попътен вятър — забеляза спокойно Джим… — трябва да отида на борда му.
Мълчаливо си стиснахме ръцете и той тръгна към вратата.
— Джим! — извиках аз.
Той се обърна сложил ръка на дръжката.
— Вие… Вие може би сте се отказали от сполуката.
Джим се върна при мен.
— Какъв чудесен старец — каза той. — Но как бих могъл? Как бих могъл? — Устните му потрепнаха. — Тук това няма значение.
— О! Вие… вие… — започнах аз; трябваше да търся подходяща дума, а когато се убедих, че такава няма, Джим си беше вече отишъл. От магазина достигна до мене ниският, приятен глас на Егщрьом, който казваше весело:
— Това е „Сара У. Грейнджър“, Джим. Помъчете се да се озовете пръв на борда й.
Тутакси се намеси и Блейк и закрещя като раздразнен какаду:
— Кажете на капитана, че пощата му е при нас. Това ще го накара да дойде тук. Чувате ли, мистър… как ви беше името?
Джим побърза да отговори на Егщрьом и в тона му имаше нещо детинско:
— Добре. Ще организирам състезанието.
Вероятно в тази досадна работа той бе намерил добра страна: можеха да се устройват състезания — кой пръв ще достигне кораба.
По време на този рейс повече не видях Джим, но следващия път (имах договор за шест месеца) отново се упътих към кантората. На десет крачки от вратата чух пак ругатните на Блейк, а когато влязох, той ми хвърли тъжен поглед: Егщрьом, просиял от широка усмивка, се упъти към мене, протегнал голямата си, костелива ръка.
— Драго ми е да ви видя, капитан… Ш-ш-т… Така си и мислех, че скоро ще се отбиете при нас.
Какво казахте сър?… Ш-ш-т… Аха, Джим! Не е вече при нас. Заповядайте в приемната…
Когато вратата се хлопна зад нас, нервният глас на Блейк почна да се чува по-слабо, като глас на човек, който отчаяно ругае сред някаква пустош.
— И ни постави в твърде неприятно положение. Трябва да кажа — лошо се отнесе към нас…
— Къде замина? Знаете ли? — попитах.
— Не. И никакъв смисъл няма да разпитвате — отвърна Егщрьом. Той стоеше с бакенбардите си пред мен — любезен, нескопосно отпуснал ръце до бедрата; на измачканата му синя жилетка от серж висеше тънка сребърна верижка за часовник. — Такъв човек не заминава за определено място.
Бях твърде загрижен от новината, за да искам обяснение на тази фраза. Егщрьом продължи:
— Той ни напусна… представете си, същия ден, когато пристигна един параход с поклонници, които се връщаха от Червено море; две от перките на витлото му бяха счупени. Това беше преди три седмици.
— Нямаше ли някакви разговори за злополуката с „Патна“? — попитах аз, очаквайки най-лошото.
Той трепна и ме погледна, сякаш бях ясновидец.
— Да… имаше! Откъде знаете? Някой ви е казал. Събрахме се тук двама-трима капитани, управителят на „Венлоу“ — техническата кантора в пристанището, още двама-трима души и аз. Джим също беше при нас — стоеше със сандвич и чаша бира в ръка; когато сме заети — нали разбирате, капитане, — няма време да закусваме като хората. Той стоеше до ей тази маса и ядеше сандвичи, а ние всички се бяхме струпали до телескопа и гледахме как параходът влиза в пристанището; тогава управителят на „Венлоу“ почна да говори за капитана на „Патна“: някога правил за него някакъв ремонт; после ни разказа каква стара развалина бил корабът, но колко много печалба носел. Той спомена и за последното му плаване и тогава ние всички се намесихме в разговора. Един казваше едно, друг — друго… Нищо особено — това, което бихте казали и вие, и всеки друг човек. Накрая се посмяхме. Капитан О’Брайън от „Сара У. Грейнджър“, едър, шумен старец с бастун — той седеше в ей онова кресло и слушаше разговора, — изведнъж чукна с бастуна си по пода и извика с все сила: