Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
— Никога не бих могъл да те нараня. — Гласът му се пречупи, и истинските му ръце се спуснаха надолу по гърба й, за да обгърнат хълбоците й.
— Не знам какво ми правиш — прошепна Хелън, като се стараеше гласът й да е почти беззвучен, за да не изстене, изхълца или изпищи, без да иска. Не можеше да реши дали вътрешното докосване на Орион беше най-удивителното нещо, което беше изпитвала някога, или беше толкова интимно, че минаваше през насладата и се превръщаше в болка. — Но и аз не искам да те нараня.
— Те не бива да го правят!
Настойчив шепот нахлу в пещерата и звукът бързо се усили до крещене. Фуриите кипяха от гняв и за пръв път, откакто Хелън се помнеше, наистина я докоснаха.
Блъскайки се с челата си и с крехките си, покрити с пепел крайници в гърба на Хелън, Фуриите я обградиха. Препъвайки се напред, те дращеха лицето й и дърпаха косата й, вкопчени в нея с острите си малки нокти, за да я откъснат от здравата хватка на Орион.
Хиляда неотмъстени убийства пробляснаха като червени светкавици в мислите на Хелън.
— Убий го! Убий го веднага! — съскаха те. — Той все още е длъжник на Династията на Атрей. Накарай го да плати с кръв!
Завладяно от Фуриите, сърцето на Хелън се изплъзна от невидимата ръка на Орион и се изпълни с ярост. Тя се хвърли назад и го удари с всичка сила — опитвайки се да забие юмрук в гърлото му.
Целият самоконтрол на Орион се изпари. Фуриите го обсебиха бързо. Той се озъби като животно и се изстреля напред, като сграбчи ръцете на Хелън над лактите и грубо я блъсна и я събори по гръб. Възвърнал силите си на Потомък, той беше по-бърз и по-силен, отколкото тя можеше да си представи. Хектор се беше оказал прав. Орион притежаваше огромна мощ. Хелън се опита да се измъкне изпод него, но беше твърде късно. Сега той имаше надмощие и с едрия си ръст и уменията си с лекота можеше да я задържи притисната към земята.
Рискувайки катастрофално изригване на електричество, Хелън остави един заряд да протече през кожата й. Надяваше се да прати Орион в безсъзнание, но от изтощение пропусна целта, а болезненият шок, който предизвика, само го разгневи още повече. Орион изкрещя и се загърчи в агония, но не я пусна. Когато се съвзе от електрическата буря в главата си, той се облегна тежко на раменете й, като я притисна отново към мокрия под на пещерата, докато от устните й се откъсна задавен болезнен стон.
Тогава Хелън осъзна, че ужасно беше подценила Орион, и че щеше да си плати за това. Все още не го виждаше, но усещаше как се извисява над нея с цялата си маса. Никога досега не беше обръщала внимание колко е едър, вероятно защото никога преди не беше имала причина да се страхува от него. Докато го блъскаше безрезултатно по лицето и гърлото, тя разбра, че няма да спечели тази битка. Беше ранена, обезводнена и изтощена отвъд всякакви граници. Орион щеше да я убие.
Дори не й се налагаше да мисли за това. Знаеше, че по-скоро би предпочела да умре, погребана под хиляда тона отломки, отколкото да му се подчини. Отпусна се и започна да призовава истинска мълния — такава, която щеше с лекота да го убие и най-вероятно да срути пещерата и да убие и нея самата. Но не получи шанс да я запрати.
Внезапно Орион я пусна, оттласна се и се надигна, сякаш се събуждаше от някакъв сън. Тя го чу как трескаво се препъва, отдалечавайки се от нея в тъмнината. Фактът, че не знаеше къде е отишъл, я накара да закопнее отчаяно за малко светлина. Напрягайки слух да чуе нещо в кънтящата тишина, Хелън зачака звук от нова атака.
Ботушите на Орион изскърцаха някъде навън. Фуриите съскаха, призовавайки Хелън от скривалището на Орион. Насочваха я, искаха тя да довърши схватката.
Но сега, когато вече не го докосваше, Хелън се почувства несигурна. Орион не й беше враг, нали? Всъщност тя държеше на него — толкова много, че започваше да се тревожи, че наистина го е наранила. Но непроницаемият мрак на пещерата не разкриваше нищо, независимо колко упорито се опитваше Хелън да се взира през него.
Реши, че трябва да узнае две неща. Първо, дали той беше добре? Второ, ако беше, дали се канеше да я нападне? Съсредоточавайки цялата си останала сила върху поддържането на балансиран заряд, Хелън призова малко кълбо от сияещо електричество в лявата си ръка и го вдигна над главата си. Очите й бързо обходиха назъбените сталактити и сталагмити, докато забеляза Орион. Беше се подпрял с гръб на стената от другата страна на малката пещера, със здраво стиснати очи. По брадичката му се стичаше кръв.