Житията на светците
- Автор: Ричи Нино
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Житията на светците». Краткое содержание книги:
Майка ми и аз последвахме нашия носач до едно гише, където на сандъка ни лепнаха етикет с някакъв номер, след което го поеха двамина яки мъжаги, които не пропуснаха да се ухилят на мама с гнилите си зъби, та дори й подвикнаха нещо, дето хич не го проумях. Въпреки ранния час пристанището кипеше от живот: носачи с безизразни лица — отдалеч разпознаващи се с техните червени куртки и шапки — неуморно кръстосваха паважа до кея с вагонетки и ръчни колички. Имаше и десетки мустакати мъже в работни дрехи, излежаващи се по цялата дължина върху дървени каси. Край тях сновяха гръмогласни продавачи, предлагащи печени кестени, крещейки с тяхното неразбираемо неаполитанско наречие: „Печени кестени продавам! Насам, народе, насам! Печени кестени! Топли, топли!“ Сред носачите и работниците и продавачите се щураха неориентирано пристигащите пътници, загубили указаната им на входа на пристанището посока — предимно мъже с черни костюми и бели ризи и жени със старомодно издути рокли на цветя, както и деца, издокарани в неделните им дрешки, чиито ръкави или панталони бяха завързани за китките или съответно за глезените им, с техните здраво овързани с въжета куфари и претъпкани ръчни чанти или издути торби от зебло — всичко това придаваше на кея вид на убежище за бегълци във военно време. Тук-там цели фамилии се бяха настанили, макар и временно, направо върху мръсния паваж, като подлагаха за сядане вестници, за възглавници им служеха пакетираните им ризи, а за одеяла — тънките им палта. Над цялата тази неописуема врява и суматоха по дългия цяла миля кей се разнасяше силният шум от хиляди трогателни сбогувания, жени и мъже плачеха или пък прегръщаха своите роднини, отправящи се отвъд океана, сякаш вече ги виждаха в най-мрачните дебри на ада.
— Извинете, знаете ли къде можем да се качим на кораба? — попита майка ми един карабинер в бледо кафява униформа, който нехайно се бе облегнал на един метален стълб, подпъхнал палец под ремъка на пушката си. Без въобще да погледне към нас, той махна с ръка:
— Натам, госпожо.
Ала щом погледът му попадна върху подутия корем на майка ми, той бавно се извърна, а после се наведе напред, за да вземе куфара на майка ми,
— Елате с мен.
Поведе ни надолу по кея, покрай цялата дължина на акостиралия грамаден кораб. Отстрани на корпуса му с бели букви, висок към метър, бе изписано името: „САТУРНИЯ“. Но боята по буквите вече се бе напукала и олющила, като на места под нея избиваше червеникава ръжда.
— Коя класа? — попита карабинерът.
— Трета.
Най-после ние спряхме недалеч от кърмата на кораба, в подножието на стълбата, която сега бе пълна с качващи се на борда пътници.
— Значи госпожата ще пътува до Америка? — попита карабинерът.
— Да.
Той огледа майка ми и за миг сведе поглед, след което леко кимна, после измести ремъка на пушката си с широко замахване с лакът.
— Е — рече накрая той, — приятно пътуване.
— Колко е превзет — рече майка ми, когато той се отдалечи. — Можеше поне да ни предложи да качи багажа ни на палубата.
Но измина много време, преди ние да се доберем до мостика, защото пред нас в плътна редица се бяха наредили редом по пет-шест души, всичките натоварени с торби, куфари и кошници, като напредваха със скоростта на охлюв. Ала когато най-сетне стигнахме до палубата, майка ми се отмести от опашката, защото останалите пътници й сториха път да мине напред, та дори й помогнаха и за куфара. Едва сега видяхме какво бе причинило задръстването: зоната за качването на борда бе оформена като фуния, а най-отпред бяха застанали двама млади офицери от корабната компания в сини униформи, изглеждащи доста уморени, които проверяваха документите на пътниците, преминаващи през тясното пространство между въжетата.
Докато мама и аз се оглеждахме, на борда настъпи суматоха. Единият от офицерите тъкмо проверяваше документите на един старец с прошарени коси и износен син костюм, когато от голямата покрита кошница на стареца се чу приглушено крякане. Щом офицерът повдигна капака на кошницата, отвътре изскочи главата на едно мършаво пиле.