Житията на светците
- Автор: Ричи Нино
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Житията на светците». Краткое содержание книги:
— Марио ще те посрещне ли на пристанището? — попита той.
— Не — сухо отвърна майка ми. — Ние сами ще вземем влака от там. Ще се оправим.
— Аха.
За кратко той остана сковано в средата на стаята, вперил очи в пода.
— Е, може би все пак ще изпия една чаша кафе — примирено рече той накрая.
Другите посетители вече започнаха да си тръгват. Майка ми се сбогува с всеки от тях на излизане, строго скръстила ръце пред гърдите си, сякаш бе нетърпелива по-скоро да се раздели с тях. Накрая остана само чичо ми, седнал с приведени рамене на стола до леля Лучия пред огнището, докато на отсрещната страна на масата седяха Ди Лучи и Силвио. Междувременно Марта се върна от обора, пак така сърдита и мълчалива, както бе преди да излезе. Веднага се зае да мие чашите и чиниите. Ние всички изчакахме няколко минути в пълно мълчание. Майка ми и аз също седнахме на столовете. Но Ди Лучи и Силвио вече се бяха отдръпнали до вратата, готови да излязат, когато отвън се чу автомобилен клаксон, надделял над шума от дъжда — това беше сигналът на Казингуло, който щеше да ни отведе до Рока Сека. След секунди неговият автобус, по-скоро камион, паркира пред къщата и той си подаде главата през вратата.
— О, тази ли била къщата? Пресвета Дево, навън вали като из ведро. Трябва да побързаме, ако не възразявате, госпожо. Возя една дузина души отзад в камиона и сега те всичките искат да ми счупят главата от бой.
Силвио и Ди Лучи отнесоха до камиона нашия багаж — плетения кош с храната и куфара с дрехите. После отидоха с Казингуло до старата ни къща, за да натоварят и сандъка. Но чичо остана при нас, като бавно прекоси стаята, за да се приближи до майка ми, седнала край масата.
— Виторио, иди да се сбогуваш с дядо си — нареди ми мама. Чичо отпусна лакти на масата, после леко се приведе към майка ми, свел поглед към ръцете й. Марта, която още не бе приключила с миенето на чашите на мивката, наклони главата си към нас.
— Няма да отидеш при него — едва чуто промълви чичо. — Прочетох го в очите ти още щом влязох тук.
Майка ми рязко се извърна към мен:
— Виторио, по дяволите, нали ти казах да отидеш при дядо си!
За миг останах объркан до масата, но мама изведнъж се изправи и със силно дръпване ме поведе към стаята на дядо. Щом влязохме вътре, дядо я изгледа недоволно, но тя веднага излезе и затвори вратата след себе си.
Останах само за минута в стаята на дядо ми. Без нищо да каже, той протегна ръка и ме привлече към себе си, притискайки наболата си буза към моята. А когато ме отдръпна, в очите му проблеснаха сълзи.
— Надявам се на Бога тя да не съсипе живота ти така, както съсипа своя — прошепна той.
Щом излязох в коридора, чух как чичо ми навън оправяше нещо по каруцата си. Дори не бе дочакал да се сбогува с мен. В стаята цареше тишина, напрегната както след всеки спор между близки, макар че аз не чух някой да повиши глас, докато бях оттатък при дядо ми. Леля Лучия, с гръб към мен, още гледаше втренчено догарящия огън; Марта продължаваше да бърше чашите в ъгъла. Майка ми стана от масата веднага щом влязох, заобиколи ме и отиде в стаята на дядо ми, без да ме погледне, като затвори вратата след себе си.
— Е, идваш ли? — Казингуло надникна през предната врата. — След половин час тръгва автобусът от Рока Сека.
Сега Силвио и Ди Лучи застанаха зад него. Ди Лучи, сгушил се под пончото си, още стискаше в ръцете си найлоновата торба с фотоапарата в нея. През следващите няколко минути всички ние чакахме мълчаливо в кухнята на леля Лучия, докато през вратата на стаята на дядо ми до нас достигаше приглушения разговор между него и майка ми.
— Какво толкова имат още да си говорят? — нетърпеливо се обади Казингуло. — Да се целунат по бузите и толкоз.
— Потрай още минутка, де — рече му леля Лучия. — Остави ги да се сбогуват на спокойствие.
Ди Лучи пристъпи към огъня и протегна ръцете си, за да ги постопли; но гласът на дядо ми внезапно се надигна остро и шумно иззад вратата:
— Да не си полудяла? Ако продължиш да упорстваш, тогава Господ да ми е на помощ. Ще се моля през всеки ден от живота си да изгориш в ада!
— А ти какво би сторил на мое място? Да вървя по дяволите? Или просто да си стоя тук и да го чакам?