Житията на светците
- Автор: Ричи Нино
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Житията на светците». Краткое содержание книги:
— Да, да. Но аз имах предвид съпруга ви.
— Моят съпруг ме чака на другия край на маршрута. От няколко години е в Канада.
— О, така ли? — Очите на капитана бързо се изместиха към корема на майка ми. — Обаче наскоро сте се срещали?
— Той често си идва, а после пак заминава.
— Да. Разбирам. И той, предполагам, знае за тази малка изненада, която му носите със себе си?
— О, да — отвърна с усмивка майка ми. — Сигурна съм, че ще е изненада.
Капитанът се изкашля.
— А още колко, м-да, госпожо Иноченте, остава до появата на бебето?
— Пет седмици, най-много шест… трудно е да се каже. С Виторио закъснях три седмици. Но може би този път ще подраня с три седмици. Надявам се, че имате акушерка на борда. Или добър лекар.
— А? О, да, разбира се, че имаме корабен лекар. Да. — Капитанът пак се почеса по брадата, явно разсеян. Но щом отново се наведе напред, изглеждаше внезапно овладян и отново настроен да издава команди.
— Добре, Дарканджело, дай им двеста и тринадесета. Ключът е в стюарда. — Пак се облегна в стола си с видимо облекчение. — Приятен ден, госпожо Иноченте, и приятно пътуване. Офицер Дарканджело с радост ще ви помогне за всичко, от което се нуждаете.
Двайсет и седма глава
Двеста и тринадесета каюта беше тясна, но все пак спретнато подредена, ала силно миришеща на някакъв ароматизатор, потискащ смрадта на плесен и гнило. Мебелировката бе скромна: две койки, една върху друга, покрай вътрешната стена; два крехки на вид шезлонга с възглавници на цветя; кръгла масичка за кафе с простряна на нея остаряла и доста потъмняла карта, на която очертанията на държавите и континентите ми се сториха много по-разкривени от тези, на които ни бе учила учителката. Всичко това бе здраво завинтено за пода на каютата. Болтовете и скобите ясно се виждаха над сивкавия килим по пода, сякаш бяха добавени после, след допълнително обмисляне. На едната стена висеше картина с масивна рамка. На платното бе изобразено как свети Христофор прекосява реката с младенеца Христос, кротко възседнал раменете на светеца. Бебето Христос държеше в едната си ръка златен скиптър, а в другата — малък глобус в яркосиньо и зелено.
В банята яркият хром и светлият порцелан блестяха ослепително под силната светлина на електрическата крушка. С една верига, висяща над тоалетното казанче, се пускаше да шурне водата в него, а чрез сребърните кранове над мивката и ваната се смесваха топлата и студената вода.
— Не се тревожи — успокои ме майка ми, — през следващите две седмици ще се наситиш на вода. Вода, вода, та чак до втръсване само вода. И то от всичките посоки на света. Така че щом стигнем в Америка, за сто години няма да искаш да видиш ни капка вода.
Майка ми се скри в банята, за да се измие и преоблече.
— Когато съм готова, ще се качим по стълбата до горната палуба, за да погледаме отплаването на кораба.
Откъм по-отдалечената стена на каютата два малки кръгли илюминатора, със завеси зад тях, гледаха към морето. Като се изправих на единия от шезлонгите и надникнах през илюминатора, успях да видя един от кейовете в залива. От тук морето, на няколко метра под мен, не изглеждаше синьо, а по-скоро черно-зеленикаво. Отвъд този кей един голям черен кораб тъкмо потегляше от пристанището, изпращан от цяло ято малки лодки, които силно се клатушкаха в оставяната след него буйна и пенлива вълниста диря.
Точно тогава някой почука силно и забързано по вратата отвън.
— Отвори! Веднага! Отвори вратата! Зная, че си вътре!
Беше женски глас, ама ужасно гневен, та чак треперещ от гняв. Майка ми припряно изскочи от банята, както си беше по бельо, бършейки лицето си с една кърпа.
— Какво става? Трябва да има някаква грешка. — Отвън отново се почука.
— Отвори! Много добре зная коя си! Отвори, за да ти видя лицето! Толкова искам да видя лицето на една развратница!
— Тази жена е луда — рече майка ми, цялата пребледняла, но все пак отиде до вратата на каютата, за да отключи.
В коридора, запречила рамката на вратата като къс скала, отронен от планински склон, стоеше невисока, но набита, пълна жена, чиито прекалено тесни дрехи й придаваха вид, сякаш в следващия миг щяха да се пръснат под натиска на обзелия я гняв. Ала щом майка ми открехна напълно вратата, кръвта внезапно се изцеди от лицето на непознатата.
— Боже мой! — кресна тя и сключи ръце пред гърдите си досущ като каещата се грешница от иконите. — Тя била бременна! Мили боже, какво доживях! — А пък в следващия миг, щом ме зърна да надничам иззад фигурата на майка ми, клепачите се спуснаха безпомощно, сякаш се приготви да припадне.