Житията на светците

Още от самото начало знаех, че пея на глас или по-скоро мънках думите, постепенно снижавайки тона си. Озърнах се наоколо, за да проверя дали някой няма да ме чуе. Точно тогава на палубата се появи германският приятел на майка ми, онзи със сивите очи, придружаван от една млада жена, но те двамата веднага се настаниха на два съседни шезлонга, без въобще да ме забележат, смеейки се и разговаряйки на език, който не проумявах.

Сутринта преди погребението бях напъхал моята монета талисман от една лира в джоба на панталона ми. Сега пак я извадих, за да я огледам. Монетата беше станала по-лъскава и по-хлъзгава от много пипане, обаче гравираното върху нея не се бе изтрило, както става понякога със старите монети по пет и десет лири — около крилете на орела още се очертаваха линиите, както и белегът, за който Лучано твърдеше, че бил от куршум. Ала когато подхвърлих монетата, за да погледна и обратната й страна, тя се изплъзна между пръстите ми — съвсем леко стана, без съпротива, сякаш не исках да я спра или просто не вярвах, че може да падне; ала ето че тя изпадна между краката ми, като ми се стори внезапно натежала и наедряла, толкова, че да не мога да спра превъртането й надолу. Така тя задълго се търкаляше, смътно проблясваща в здрача, като че ли ми изпращаше тайнствено съобщение или някаква магическа утеха, ако само съумеех да я разгадая; ала накрая падна със звън на палубата, където се затъркаля в широка дъга, преди да се промуши фатално през пролуките на парапета и да цамбурне в морето.