Вратата на Абадон

— Ето, че се почва, Ани — вметна Тили.

— Ани?

— Не — намеси се Ана. — Ана е добре. Моля ви, наричайте ме Ана.

Кортес наклони голямата си, посребряла глава и отново я дари с усмивка.

— Благодаря ти, Ана. Това, което исках от теб, е да подпишеш една петиция, пусната от мен, и да добавиш гласа си към нашите.

— Нашите?

— Нали знаеш, че „Бегемот“ се е отправил към Пръстена?

— Чух за това.

— Ще помолим капитана да го последва.

Ана премигна, отвори уста да заговори, но установи, че не знае какво да каже. Тили и Кортес не сваляха очи от нея. Да влязат в Пръстена? Холдън го бе направил и изглежда, все още беше жив. Но навлизането в Пръстена никога не е било част от плановете на тази операция, най-малкото за цивилния контингент.

Никой нямаше каквато и да било престава какво ги очаква отвъд Пръстена, нито на какви промени ще бъдат подложени хората, преминаващи през пространствения тунел. Не знаеха дори дали Пръстенът е останал отворен. Може би имаше ограничение за преминаваща маса или за енергийни емисии. Нищо чудно да се е затворил след преминаването на първите няколко кораба. Ана си представи срязания на две „Принц“, двете му части, разделени от светлинни години, с разпилени около тях хора.

— Освен това ще предложим на марсианците да ни придружат — продължи Кортес. — Чуй ме сега добре. Ако се обединим в това…

— Да — кимна Ана, защото се досещаше какво иска да каже. Не знаеше защо Кортес настоява да го направят, нито я интересуваше. Може би беше заради привличането на нови гласове при земните избори. Или Кортес искаше да установи контрол над военното командване. А може пък да смяташе, че това е неговото призвание. Всъщност не бяха дошли тук с изследователска цел, а за да ги видят хората. Затова имаше толкова много протести и драматични инциденти по време на полета. В началото спектакълът стоеше на преден план, но сега нещата се бяха променили и това бе отговорът на страха, който бе видяла в църквата.

Пръстенът не беше непосредствена опасност. Поне не в момента. А хората, с техните опасения от врага, когото виждаха — другите като тях. Ако СВП изпълни плана си да последва Холдън в Пръстена и ООН и марсианците се присъединят към тях, никой няма да има причина да стреля по другите. Ще станат отново това, с което бяха започнали в началото. Обединени сили, изучаващи най-важното откритие в досегашната човешка история. Ако останат, ще бъдат три изправени на нокти военни сили, опитващи се да не позволят на другия да получи предимство. Всички тези мисли кой знае защо я накараха да почувства облекчение.

— Да — повтори тя. — Ще го подпиша. Трябва да узнаем повече неща, за да ги отнесем обратно при нашите сънародници у дома. Само там можем да ги научим. Не тук. От другата страна. Доктор Кортес, благодаря ви за предложението.

— Ханк, Ана. Моля те, наричай ме Ханк.

— Уф — махна с ръка Тили и завъртя кутийката с кафе във въздуха. — Толкова сме задръстени.