Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Космическая фантастика » Войната на Калибан
Войната на Калибан - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Войната на Калибан

Электронная книга - «Войната на Калибан». Краткое содержание книги:

Войната ще обхване всичко!
1 ... 69 70 71 72 73 74 75 76 77 ... 219
Перейти на страницу:

— Първо, ще наема теб. Трябва ми връзка с марсианските военни. Искам да си ти. Ще се справиш ли?

Вече никой не бара не разговаряше. Все едно помещението бе празно. Единствените звуци бяха тихата музика и смехът на Дрейпър. Към тях се приближи някакъв по-възрастен мъж, чийто одеколон дъхаше на карамфил и канела, привлечен от тихия спектакъл, без да знае какво става.

— Аз съм марсиански пехотинец — заяви Дрейпър. — Марсиански. Вие сте от ООН. От Земята. Ние дори не сме граждани на една и съща планета. Не можете да ме наемете.

— Казвам се Крисджен Авасарала. Поразпитай за мен.

Настъпи кратка тишина.

— Аз съм Боби — рече Дрейпър.

— Радвам се да се запознаем, Боби. Ела да работиш за мен.

— Може ли да си помисля?

— Разбира се — кимна Авасарала и накара терминала си да прати на Боби личния ѝ номер. — Стига, когато свършиш с мисленето, да дойдеш да работиш за мен.

* * *

Във ВИП покоите Авасарала настрои системата да свири такава музика, каквато би могъл да слуша в момента Арджун. Ако вече не е заспал. Потисна желанието да му се обади. Беше късно и тя бе достатъчно пияна, за да я хване сълзливата сантименталност. Да хълца по ръчния си терминал, обяснявайки колко обича съпруга си, не бе нещо, което копнееше да превърне в свой навик. Тя свали сарито и си взе дълъг, горещ душ. Не пиеше често алкохол. Обикновено не ѝ харесваше как притъпява ума ѝ. Но тази вечер я бе накарал да се отпусне, беше дал на мозъка ѝ нужния допълнителен тласък, за да види връзките.

Дрейпър запазваше връзката ѝ с Марс, макар не с ежедневните уморителни преговори. Това беше добро начало. Щеше да създаде и други връзки. Би могла да привлече Фостър от службата за данни. Трябваше да започне да пренасочва повече работа през него. Да създаде близост помежду им. Не можеше просто да нахълта и да настоява, че е новата му най-добра приятелка, само защото той се занимаваше с исканията за криптиране на Нгуен. Първо няколко неангажиращи подаръчета. После кукичката. Кого още би могла да…

Ръчният ѝ терминал издаде сигнал за приоритетно повикване. Тя спря водата, грабна един халат и се уви плътно в него, като затегна колана с двоен възел, преди да приеме съобщението. Отдавна вече не бе на възраст да се показва гола по ръчен терминал, независимо колко е пила. Обаждаше се някой от службата за наблюдение. На екрана се появи образът на мъж на средна възраст с нелепи бакенбарди.

— Амир! Негоднико! Какво си направил, че те карат да работиш толкова до късно?

— Преместих се в Атланта, госпожице — отвърна аналитикът със зъбата усмивка. Той беше единственият, който я наричаше „госпожице“. Не беше говорила с него от три години. — Тъкмо се връщам от обяд. Получих извънреден доклад, предназначен за вас. Да бъде предаден незабавно. Опитах да се свържа с асистента ви, но не отговаря.

— Млад е. Все още спи понякога. Това е слабост. Чакай малко да подсигуря връзката.

Мигът на приятелско бъбрене отмина. Авасарала се приведе напред и чукна два пъти по терминала, за да включи криптирането. Червената икона стана зелена.

— Казвай — подкани тя.

— От Ганимед е, госпожице. Издали сте заповед за следенето на Джеймс Холдън.

— Да?

— Той се е размърдал. Осъществил е контакт с местен учен. Праксидики Менг.

— Какъв е този Менг?

В Атланта Амир се прехвърли гладко на друг файл.

— Ботаник, госпожице. Емигрирал на Ганимед със семейството си като дете. Изучил се там. Специализирал се в соеви сортове, отглеждани при ниско налягане и слаба осветеност. Разведен, с едно дете. Не е известно да има връзки със СВП или някоя политическа партия.

— Продължавай.

— Холдън, Менг и Бъртън са напуснали кораба си. Въоръжени са и са установили контакт с малка група частни охранители. „Пинкуотър“.

— Колко?

— Местният аналитик не съобщава, госпожице. Малка група. Да пратя ли запитване?

— Какво е забавянето?

Тъмнокафявите очи на Амир трепнаха.

— Четирийсет и една минути и осем секунди, госпожице.

— Изчакай засега. Ако възникне още нещо, ще ги пратя заедно.

— Местният аналитик докладва, че Холдън е преговарял с частните охранители — или е било предоговаряне в последната минута, или срещата им не е била подготвена предварително. Изглежда, са стигнали до някакво споразумение. Цялата група се е отправила по неизползвана система от коридори и е извършила проникване с взлом.

— Къде?

— През някаква неизползвана врата, госпожице.

— Какво ще рече това, мътните го взели? Колко е голяма? Къде се намира?

— Да пратя ли запитване?

1 ... 69 70 71 72 73 74 75 76 77 ... 219
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)