Войната на Калибан

— Днес ти направи страхотно впечатление — каза Авасарала.

— Така е — потвърди Дрейпър. Изглеждаше напълно равнодушна. — Торсън ще ме отпрати. Работата ми тук приключи. А може би и кариерата ми.

— Справедливо е. Ти така или иначе свърши каквото искаха от теб.

Дрейпър я изгледа отвисоко. Полинезийска кръв, предположи Авасарала. Може би самоанска. От някое място, където еволюцията бе превърнала хората във великани. Очите ѝ бяха присвити и в тях имаше гняв.

— Нищо не съм направила.

— Беше тук. На тях само това им трябваше.

— Какъв е смисълът?

— Те искат да ме убедят, че чудовището не е тяхно. Един от аргументите им е, че техните собствени войници — тоест ти — не са знаели за него. Като те доведоха, показаха, че не се страхуват да те доведат. Това е всичко, което им е нужно. Можеш цял ден да седиш с пръст в задника и да спориш за правилата за устройване на засада. На тях им е все тая. Ти си просто експонат.

Пехотинката осмисли казаното и повдигна вежда.

— Не мисля, че това ми харесва — изсумтя тя.

— Е — подхвърли Авасарала, — Торсън е путка, но ако престанеш да си сътрудничиш с политиците само по тази причина, ще останеш без приятели.

Пехотинката се изкиска. После се засмя. После, като видя, че Авасарала се взира в очите ѝ, стана сериозна.

— Онова същество, което изби приятелите ти — каза Авасарала, докато пехотинката я гледаше в очите, — не беше от нашите.

Дрейпър вдиша рязко. Сякаш Авасарала бе докоснала отворена рана. Което бе логично, защото тя бе направила точно това. Челюстта на пехотинката се раздвижи безмълвно за секунда, а после тя каза:

— Не беше и от нашите.

— Добре. Това поне го изяснихме.

— Само че не ни е от никаква полза. Те не искат да направят нищо. Не искат да говорят за това. Не ги интересува. Разбирате ли? Пет пари не дават какво е станало, стига да си опазят кариерите и да се погрижат равновесието на силите да не се наклони в грешната посока. На никого от тях не му пука какво е било онова същество или откъде е дошло.

Хората около тях не бяха онемели съвсем, но бяха притихнали. Любовният ритуал вече бе второто по важност нещо, случващо се на бара.

— На мен обаче ми пука — отбеляза Авасарала. — Всъщност току-що ми дадоха доста голяма свобода да разбера каква е била онази твар.

Не беше съвсем вярно. Бяха ѝ дали огромен бюджет, за да уличи или оневини Венера. Но бе достатъчно близо до истината, а и създаваше предпоставки да получи онова, което искаше.

— Наистина ли? — попита Дрейпър. — И какво смятате да правите?