Войната на Калибан
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-408-6
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Войната на Калибан». Краткое содержание книги:
— Би трябвало да отидеш на Ганимед и да сриташ в топките онова жалко подобие на аналитик. Прати искане за уточняване.
— Да, госпожице — каза Амир с едва доловима усмивка. После изведнъж се намръщи. — Пристига нова информация. Един момент.
Значи СВП правеха нещо на Ганимед. Може би бяха оставили нещо там или пък бяха намерили нещо там. Какъвто и да бе случаят, тази загадъчна врата правеше всичко с една идея по-интересно. Докато Амир четеше и смилаше новата информация, Авасарала се почеса по опакото на дланта и преосмисли позицията си. Беше смятала, че Холдън е там като наблюдател. Авангард на разузнаването. Но можеше и да греши. Ако бе отишъл там, за да се срещне с този Праксидики Менг, с този напълно незабележим ботаник, СВП можеше вече да знаят доста за чудовището на Боби Дрейпър. Ако добавим към това факта, че шефът на Холдън разполагаше с единствената известна мостра от протомолекулата, започваше да се оформя теория за катастрофата на Ганимед.
В нея обаче имаше дупки. Нямаше никакви признаци, че СВП си играеха с протомолекулата. А и психологическият профил на Фред Джонсън не се връзваше с терористични нападения. Джонсън беше старомоден, а атаката на чудовището определено бе нещо ново.
— Имало е престрелка, госпожице. Холдън и хората му са срещнали въоръжена съпротива. Установили са защитен периметър. Местният аналитик не може да се приближи.
— Съпротива? Нали уж мястото било неизползвано? По кого стрелят, по дяволите?
— Да пратя ли запитване?
— Мамицата му!
На четирийсет светлинни минути разстояние ставаше нещо важно, а тя беше тук, в спалня, която не бе нейна, и се опитваше да го проумее, долепила ухо към стената. Безсилието я притискаше почти физически. Имаше чувството, че я смазва.
На четирийсет минути оттук. Преди четирийсет минути. Каквото и да кажеше, каквито и заповеди да дадеше, те щяха да стигнат там с почти час и половина закъснение в една бързо променяща се ситуация.
— Прибери ги — нареди тя. — Холдън, Бъртън. Приятелите им от „Пинкуотър“. И онзи загадъчен ботаник. Арестувай ги всичките. Веднага.
В Атланта Амир помълча за миг.
— Ако те водят престрелка, госпожице…
— Тогава прати кучетата, разтърви биещите се и ги прибери. Приключихме с наблюденията. Направи го.
— Да, госпожице.
— Свържи се с мен веднага щом бъде изпълнено.
— Да, госпожице.
Тя се взираше в лицето на Амир, докато той формулираше заповедта, потвърждаваше я и я изпращаше. Почти можеше да си представи екрана, почукванията на пръстите му. Внушаваше му мислено да побърза, да запрати желанията ѝ със свръхсветлинна скорост и да свърши проклетата задача.
— Заповедта е пратена. Веднага щом получа съобщение от местния аналитик, ще се свържа с вас.
— Ще бъда тук. Ако не вдигам, продължавай да звъниш, докато се събудя.
Тя прекъсна връзката и се облегна в стола си. Мозъкът ѝ жужеше като рояк пчели. Джеймс Холдън отново бе променил играта. Момчето имаше талант за тая работа, но това само по себе си го правеше известна величина. Другият, този Менг, се бе появил откъм сляпата ѝ страна. Можеше да е къртица или доброволец, или пък примамка, пратена да отведе СВП в клопка. Тя се замисли дали да не угаси лампите и да се опита да поспи, но после отхвърли идеята като лоша.
Вместо това се свърза с разузнавателната база данни на ООН. Щеше да мине най-малко час и половина, преди да получи нова информация. Междувременно искаше да разбере кой е Праксидики Менг и защо има значение.
19.
Холдън
— Наоми, подготви кораба за излитане. Трябва да се махаме от тази луна. Веднага.
Навсякъде около Холдън се протягаха черните влакна, тъмна паяжина с него в центъра. Беше отново на Ерос. Виждаше как хиляди тела се превръщат в нещо друго. Мислеше, че се е отървал, но Ерос все се връщаше. Двамата с Милър се бяха измъкнали оттам, но то все пак бе спипало детектива.
А сега бе дошло за него.
— Какво има, Джим? — попита Наоми по радиото. — Джим?
— Подготви кораба!
— Онова вещество е — добави Еймъс. Говореше на Наоми. — Същото като на Ерос.
— Господи, те… — успя да промълви Холдън, преди страхът да се надигне в ума му и да го лиши от дар слово. Сърцето му заблъска в гръдния кош сякаш искаше да изскочи, и той се видя принуден да провери нивата на кислорода върху дисплея си. Имаше чувството, че в стаята няма достатъчно въздух.
Стори му се, че зърна с крайчеца на окото как нещо като отсечена длан пъпли нагоре по стената и оставя след себе си диря от кафява слуз. Когато се завъртя и насочи автомата си към него, то се превърна в петно кръв под обезцветен леден участък.