Войната на Калибан

— Капитане — повика го Еймъс и се приближи да го докосне по ръката. Холдън се дръпна рязко и едва не падна.

Преглътна гъстата слюнка с аромат на лимон, която се бе насъбрала в гърлото му, и каза:

— Добре. Тук съм. Да вървим. Наоми. Обади се на Алекс. Имаме нужда от „Роси“.

В първия миг Наоми не отговори, а после рече:

— Ами блок…

— Мамицата му, Наоми, веднага! — изрева Холдън. — Веднага, мамицата му! Обади се на Алекс веднага!

Тя не отговори, но простреляният мъж си пое един последен накъсан дъх и припадна, като едва не повлече със себе си и ранения Уендъл.

— Трябва да вървим — каза Холдън на Уендъл, като имаше предвид „Не можем да му помогнем. Ако останем, всички ще умрем“. Пинкуотърецът кимна, но падна на едно коляно и започна да сваля леката броня на мъжа. Явно не го беше разбрал. Еймъс извади аптечката за спешни случаи, коленичи до него и се зае с ранения, докато Пола гледаше пребледняла.

— Трябва да вървим — повтори Холдън. Искаше му се да сграбчи Еймъс и да го тресе, докато механикът не проумее. — Престани, трябва да тръгваме веднага. Ерос…

— Капитане — прекъсна го Еймъс, — с цялото ми уважение, но тук не е Ерос. — Взе от аптечката спринцовка и направи инжекция на лежащия в безсъзнание мъж. — Няма радиационни стаи, няма зомбита, повръщащи лепкава слуз. Само онзи счупен контейнер, сума ти трупове и тези черни нишки. Не знаем какво, по дяволите, е, но не е Ерос. И няма да оставим този човек.

Малката трезвомислеща част от ума на Холдън разбираше, че Еймъс е прав. Нещо повече, човекът, който му се искаше да вярва, че още е, изобщо не би си помислил да изостави дори напълно непознат, а камо ли някой, който е бил ранен заради него. Насили се да вдиша бавно и дълбоко три пъти. Пракс бе коленичил до Еймъс и държеше аптечката.

— Наоми — обади се Холдън с намерението да се извини, че ѝ бе крещял.

— Алекс пътува насам — докладва тя. Гласът ѝ бе студен, но не и обвинителен. — Ще пристигне след няколко часа. Минаването през блокадата няма да е лесно, но той смята, че е измислил начин. Къде искаш да кацне?

Холдън отговори още преди да осъзнае, че е взел решение:

— Кажи му да кацне на мястото на „Сомнамбул“. Него ще го дам на някого. Посрещни ни пред въздушния шлюз, когато дойдем.

Извади магнитния ключ за „Сомнамбул“ от един джоб и го подхвърли на Уендъл.

— Това ще ви даде достъп до кораба. Смятайте го за капаро за предоставените услуги.

Уендъл кимна и прибра ключа, после насочи отново вниманието си към ранения. Мъжът като че ли дишаше.

— Може ли да бъде носен? — попита Холдън. Изпита гордост колко стабилно звучеше гласът му. Опитваше се да не мисли за факта, че преди минутка бе готов да остави човека да умре.

— Нямаме избор, капитане.

— Тогава някой да го вдигне — разпореди Холдън. — Не, не ти, Еймъс. Искам да вървиш отпред.