Обещанието на краля вещер
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Инфодар
- ISBN: 978-954-761-393-5
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Обещанието на краля вещер». Краткое содержание книги:
Уингхам едва успяваше да диша, едва се държеше на краката си. Опита се да смели думите на Нюнги и аргументите му. Търсеше някаква грешка, някаква нишка надежда. Инстинктивно вдигна ръка, за да спре стария полуорк, но Нюнги се движеше воден от цел, каквато не бе имал от много години. Той мина покрай Уингхам, влезе в спалнята и подкани Олгерхан да се дръпне настрани.
Едрият полуорк го направи и откри пътя към Арраян, която дишаше на пресекулки и си почиваше.
Нюнги знаеше много за света, заобикалящ Палишчук. Беше прекарал десетилетия в странстване из страната като пътуващ менестрел — събираше информация и песни. Освен това дълги години бе пътувал с Уингхам и бе изучавал магията и магическите предмети. Беше служил в армията на Зенги в ранните дни на възхода на краля вещер, преди ужасната истина за чудовищното създание да излезе наяве. Нюнги не се съмняваше в предположението си за хитрата връзка, която бе създадена между книгата и четящия, нито пък в нуждата да извърши ужасното деяние преди замъкът да бъде завършен.
Умът му бе все още остър и знаеше много.
Това, което не бе взел под внимание, бе дълбочината на връзката между Арраян и Олгерхан. Не помисли да скрие намерението си, докато размахваше дългия нож и се приближаваше към безпомощната жена.
Нещо в очите му го издаде на Олгерхан. Нещо в дръзката му, нетърпелива поза подсказа на младия полуорк, че старецът не е тръгнал да лекува, поне не и по начин, който чувствата на Олгерхан биха позволили.
Нюнги се приведе към гърлото на Арраян и бе спрян от силна ръка, която сграбчи неговата. Опита се да се измъкне, но със същия успех би могъл да се опита да спре галопиращ кон.
— Пусни ме, глупако! — сгълча го той.
Арраян отвори очи и погледна към двете фигури, застанали пред нея.
Олгерхан извъртя китката си и с лекота принуди Нюнги да вдигне ръката с ножа във въздуха и да изкриви лице от болка.
— Трябва… Не разбираш! — заспори Нюнги.
Олгерхан отмести поглед от Нюнги към Уингхам, който стоеше до вратата.
— За нейно добро е — запротестира бардът. — Като пускането на кръв, за да се махне отровата, разбираш ли?
Олгерхан продължи да гледа към Уингхам в очакване на отговор.
Нюнги продължи да се бори, но застина, щом Уингхам изрече:
— Смята да я убие, Олгерхан.
Очите на Нюнги се разшириха още и още, когато юмрукът на младия силен полуорк се стовари върху лицето му и го изпрати през стаята и на пода, където изпадна в безсъзнание.
Глава 11
Сянката на Палишчук
— Побързай! — извика Калихай на Ентрери. — Подкарай ги по-бързо!
Ентрери изсумтя в отговор, но не размаха камшика. Разбираше отчаянието й, но това не беше негов проблем. През ширналото се поле от камениста земя, осеяна с кални локви, в далечината се издигаше Палишчук. Ентрери знаеше, че все още са далече от града и ако пришпори впряга още повече, конете най-вероятно ще издъхнат преди да стигнат до портите.
Джарлаксъл седеше на пейката до него заедно с Атрогейт, разположен по-далече, от лявата страна на убиеца.
Праткъс беше отзад заедно с Калихай и двамата ранени — войникът Дейвис Енг и пострадалата приятелка на Калихай Парисъс.
— По-бързо, казах, животът ти зависи от това! — изкрещя Калихай отзад.
Ентрери устоя на желанието да спре фургона. Джарлаксъл сложи ръка върху неговата и когато убиецът го погледна, му направи знак да не отговаря.
В интерес на истината Ентрери нямаше и намерение да отговаря на отчаяната жена, макар идеята да измъкне камата си, да скочи отзад и да отреже шавливия й език му бе минала през ума нееднократно.
Втора ръка се стовари на другото рамо на убиеца и той обърна студения си заплашителен поглед на другата страна към Праткъс.
— Лейди Парисъс със сигурност ще умре, — обясни джуджето. — Остават й няколко мига живот, не повече.
— Не мога да ги подкарам по-бързо, отколкото… започна да отговаря Ентрери, но джуджето го прекъсна с вдигната ръка и поглед, който показваше, че не е нужно обяснение.
— Просто ти казвам да не скачаш отзад, за да я накараш да млъкне — обясни Праткъс. — Полуелфите са от ридаещите, ако ме разбираш.
— Нищо ли не можеш да направиш за жената? — попита Джарлаксъл.
— Използвам всичките си способности, за да поддържам Дейвис Енг жив — обясни Праткъс. — А той дори не беше наранен в сравнение с нея, като изключим малко изгаряния с киселина. Проклетите ухапвания, които е получила, са проблемът. Твърде много. Отровни, че и от най-гадния тип. А Парисъс ще умре и без отровата, макар да съм сигурен, че във вените й има достатъчно да изтреби всички нас.