Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
Слугата промърмори нещо в отговор. После се приближи, отпусна се на едно коляно и протегна ръка. Магьосникът я хвана за китката, обърна я с дланта нагоре и леко прокара острието на ножа по кожата. Бликна кръв и магьосникът притисна ръката си към раната.
В ушите й нещо започна да пърха. Тя стреснато разтърси глава, защото си помисли, че някаква мушичка е пропълзяла вътре, но пърхането продължаваше. Изведнъж по гърба я полази хлад; тя осъзна, че шумът беше вътре в главата й.
Пърхането спря също толкова неочаквано, както и започна. Сония се наведе отново към решетката и забеляза, че магьосникът беше пуснал ръката на слугата. Той се въртеше бавно на място и оглеждаше съсредоточено стените, сякаш търсеше нещо.
– Странно – каза той. – Стори ми се че...
„Той не търси нищо на стените – внезапно си помисли момичето. – Той се оглежда за нещо зад тях! ”.
Заля я вълна от лепкав страх. Тя се изправи, шмугна се под храсталака и бързо се отдалечи от къщата.
„Недей да бягаш – каза си тя. – Недей да вдигаш шум”.
Тя с усилие удържа желанието си да се втурне към дърветата и тихомълком се запромъква към тях. Когато стигна до пътеката, Сония ускори крачка, но потрепваше уплашено при всяко изпукване на съчка под краката й. Гората й изглеждаше по-мрачна от преди и Сония усети как я обзема паника – тя осъзна, че изобщо не помни къде се намира мястото, където я беше оставил Сери.
– Сония?
От сенките се появи някаква фигура и тя подскочи стреснато. Но щом разпозна лицето на Сери, тя въздъхна с облекчение. В ръцете си той държеше нещо обемно и тежко.
– Погледни – каза той, повдигайки товара си.
– Какво е това?
Той се ухили.
– Книги!
– Кинги ли?
– Книги зa магма Изведнъж усмивката му се изгуби. – А ти къде беше? Тъкмо се върнах и...
– Отидох ей там. – Сония посочи къщата и потрепери Сега тя изглеждаше по-зловеща, като никое същество, което наднича между дърветата. – Трябва да се махаме оттук! Веднага!
– Там? – възкликна Сери. – Там живее предводителят им. Върховният повелител.
Тя го хвана зa ръката.
– Мисля, че един от магьосниците му ме чу!
Очите на Сери се разшириха. Той погледна през рамо към къщата, после се обърна и тръгна през гората, по-надалеч от мрачното място.
13 дива нощна птица – Бел. на автора.
Глава 13
Мощно влияние
Когато Ротан влезе във Вечерната зала, там се бяха събрали само двайсетина души. Той забеляза, че Денил още не е пристигнал, и се отправи към подредените край стената кресла.
– Прозорецът беше отворен. Който и да е бил – влязъл е през прозореца.
Долавяйки вълнението в гласа, Ротан се спря и се огледа, търсейки говорещия. Наблизо стоеше Джерик и разговаряше с Ялдан. Интересно, какво ли беше разтревожило толкова директора на Университета. Ротан се приближи до двамата мъже.
– Поздравявам ви – рече той и кимна учтиво. – Изглеждате недоволен от нещо, директоре.
– Сред учениците ни се крие крадец – обясни Ялдан. – На Джерик са му изчезнали няколко много ценни книги.
– Крадец ли? – изненадано попита Ротан. – А кои са изчезналите книги?
– „Науката на Южните магове” „Изкуството на Минкенския архипелаг” и „Наръчник за сътворение на огън” – изброи Джерик. Ротан се намръщи.
– Наистина странна комбинация от книги.
– От скъпи книги – оплака се Джерик. – Копирането им ми струваше двайсет златни монети.
Ротан тихичко подсвирна.
– Тогава значи нашият крадец разбира от ценности. – Той се намръщи. – Толкова редки книги трудно ще бъдат скрити. Доколкото си спомням, те са доста обемни. Бихте могли да наредите да претърсят стаите на учениците.
Джерик се намръщи.
– Надявах се да избегна това.
– Може би някой ги е взел назаем – предположи Ялдан.
– Разпитах всички. – Джерик въздъхна и поклати глава. – Никой не ги е виждал.
– Мен не сте ме питали – възрази Ротан.
Джерик го стрелна с поглед.
– Не, не съм ги взимал – засмя се Ротан. – Но може да сте пропуснали още някого. Може би ще успеете да попитате всички на следващото събрание. То е само след два дни и дотогава книгите може да се появят.
Джерик се намръщи.
– Може би наистина трябва да го направя.
Ротан забеляза висока, позната фигура, която влезе във Вечерната зала, и се извини. Отиде бързо до Денил и дръпна магьосника настрани в един от спокойните ъгли.
– Как върви? – попита тихо той.