Ключът на Лъжеца
- Автор: Лоуренс Марк
- Серия: Войната на Червената кралица #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ключът на Лъжеца». Краткое содержание книги:
— Слушам, принцесо. — Тракват токове, главата му кимва отсечено.
— Само майстори занаятчии, Джон. Опитна работна ръка. Позволи им да вземат децата си, ако това ще ускори нещата. Скупчи ги нагъсто.
— Слушам, принцесо. — В гласа му няма никаква емоция.
Минаваме през пазената от него врата и някакъв мъж я запечатва зад нас. Малък коридор води към сводеста стая. Тук едно спирално стълбище прониква в забележително дебелия Строителски камък. Краищата на арматурни пръти блестят с мътна светлина, щръкнали от стените на изсеченото през тях стълбище. Това трябва да е погълнало цяла година труд. Пламъците на лампите играят, докато Алика профучава покрай тях, бронята ѝ дрънчи на всяка крачка.
Влизаме в квадратна стая, може би десет на десет метра. В каменния под е вграден кръг от сребриста стомана с диаметър три крачки, висок до кръста, а горната му повърхност е наклонена към нас. Върху нея блещукат слаби светлинки, които бавно се сменят между три конфигурации. Насред кръга пламти странна синя звезда, без топлина, но с блясък, който привлича окото. Тя виси на един човешки бой над камъка без никаква опора, подобно на всяка друга звезда. Откривам, че се взирам в нея, загубил всякаква представа за течението на времето. Казват, че времето било огън, в който всички ние горим. Сега вече знам как изглежда времето, когато гори самото то.
Алика минава през мен — неприятно чувство, но то ме освобождава от магията на звездата. Без намесата на баба ми, съмнявам се, че някога бих отместил поглед. Внимавам да не поглеждам пак към нея. Нямам представа секунди ли са минали, или часове.
Светлинките върху наклонената повърхност на стоманения кръг под звездата сега греят с яркост, която няма нищо общо с огъня. Конфигурациите са станали по-сложни, по-многобройни и по-кратки. Алика снове бързо насам-натам, докосва ту една, ту друга светлинка. Осъзнавам, че не сме сами. В стаята няма много сенки, но май всички те са се събрали в далечния ъгъл. Там стои жена в сива набръчкана по нея роба. Висока е почти колкото Алика, но леко прегърбена, и изглежда на не повече от трийсет и пет, само че косата ѝ е сива и провисва покрай лицето ѝ. Тя вдига поглед — и ме съзира.
— Как? — Всякакви други въпроси умират на устните ми. Лявото око на жената е перлено. Тя вдига блед пръст към устните си, сякаш да ми даде знак да мълча. Когато сваля ръка, върху тях играе съвсем лека усмивка.
— Готова съм — казва Алика. — Хората по местата ли са? Войниците събраха ли се?
Тук няма никой друг освен мен и мълчаливата ѝ сестра и никой от двама ни не отговаря.
Тя повишава глас:
— Попитах…
— Оптиката показва, че стазисната зона е напълно заета.
Изненадата едва не ме изтръгва от съня. До баба ми стои призрак. Само допреди миг го е нямало там. Блед, прозрачен, съвсем истински призрак. Доста странен на вид, трябва да отбележа — лицето му е като на гръцка мраморна статуя, изваяно съвършенство, което никога не може да бъде сбъркано с живот.
Алика навежда глава.
— Започни събитието.
— Вече обясних, че стазисът не е възможен. Необходим е обстоен ремонт, преди генераторът да е в състояние да осигури достатъчен приток на енергия. Генератори седем и три функционират трийсет процента, останалите — по-малко от десет процента. Неуспешният опит за стазис ще доведе до забързване. Единственото, което може да бъде постигнато, е мехур от бързо течащо време с максимално съотношение трийсет към едно.
— И аз приех това. Ще натовариш реакторите отвъд границата на безопасност.
— Не разбирате последствията от такива действия. Генераторите ще аварират катастрофално. Приблизителен радиус на опустошенията…
— И въпреки това ще го направиш. — Алика не откъсва поглед от трепкащите светлинки.
Изражението на призрака не се променя, а тонът му е все така невъзмутим. Изглежда по-малко човечен и от капитан Джон пред вратата на цитаделата.
— Опасявам се, Потребителю, че като Гост не разполагате с такива правомощия. Този алгоритъм ще…
— Сестра ми прозря отвъд теб, Основен алгоритъм. Видя отвъд годините, макар че тази гледка изгори окото ѝ. Ти си само танц от числа, без душа. Ум без хитрост. Ще правиш каквото ти казвам.
— Потребителю, не можете да…
— Извънреден код Алфа-шест-гама-фи-дванайсет-омега.
— Подчинявам се. Енергиен пулс след три минути. Предвижда се забързване на времето в съотношение трийсет и две към едно.
Чакаме, докато призракът отброява секундите. Призован от някакъв невидим сигнал, Контаф се спуска по стълбите, повел смесена група от дворцови стражи, обикновени войници, рицари и дори един-двама лордове. Много от тях носят по себе си калта и вонята на битката. Сурови мъже, родени воини.