Незаключената врата

— На мен май ми прилича на последствия от нервния стрес, който е преживяла Яна — предпазливо изказа своето мнение Коротков.

— А според мен това е егоизъм и безотговорност! — тросна се Ира.

Известно време те мълчаливо пиха чая си, после Коротков докосна ръката й.

— Ирочка, ще ти бъда много признателен, ако сега се обадиш на Воронова.

— Защо?

— Попитай я как е Яна, как е прекарала деня, дали се е успокоила.

— Ами теб какво те засяга това? — учуди се Ирина.

— Моля ти се — настойчиво повтори той, — обади й се и я попитай. Или предпочиташ да дойдеш с мен у тях и да слушаш как аз ще задавам същите въпроси? Трябва да знам това. А искам да бъда с теб. Нали вече ти обясних.

Ира послушно набра номера. За нейно учудване, вдигна Руслан.

— Ти какво, сам ли си там? — смаяно попита Ира.

— Сам съм.

— А другите къде са?

— Наталия Александровна отиде у сестра си. Альоша излезе с някакво момиче, отидоха на дискотека, днес си е взел изпита и си почива.

— А Яна къде е?

— Тя е с Андрей Константинович.

— Какво, още ли не са се прибрали?

Ира не повярва на ушите си. От единайсет сутринта. А сега вече беше десет вечерта. Бива си ги тези развлечения.

— Андрей Константинович се обади, предупреди ни да не се безпокоим, с тях всичко е наред.

Да бе, как иначе, наред ще е. Кой би се усъмнил! Ах, Янка, ах, ти, зъбата мишка такава, блещиш се като невинно бебе, правиш се на уплашена, а всъщност… Готова си да лапнеш чуждия мъж. Ами че Андрей Константинович е свят човек, нищо не забелязва, не схваща Янкините хитрости, глези я като незаслужено оскърбено дете, което непременно трябва да развесели, та да не плаче. И не забелязва как като послушно биче го теглят с въженцето право към пропастта.

Ира така се разстрои, че дори не можа да го скрие.

— Но какво ти е? — учуди се Коротков. — Май всеки момент ще се разплачеш. Защо, какво е станало? Аз ли казах нещо лошо? Сбърках ли нещо? Да не те обидих?

— Не, не. — Тя бързо надяна на лицето си маска на омиротворено спокойствие. — Не е заради теб. Всичко това не ми харесва.

— Какво конкретно? — Гласът му изведнъж стана напрегнат и много „служебен“.

— Ами… Янка и всичко останало… Юра, да не помислиш, че обичам да клюкарствам, и после… аз също не съм образец на нравствеността. Но номерата на Янка просто ме вбесяват! Снощи беше ужасно нещастна, направо смазана, с никого не разговаряше, нищо не искаше, само едно: да се върне в Кемерово. А днес? Цял ден прекарва в компанията на чужд мъж, който всъщност й е почти непознат, виждала го е само веднъж-дваж през цялото време. Значи с него е намерила за какво да си говори? За родния й съпруг не се намериха думи, а за чуждия значи се намериха? За родния си съпруг тя е в лошо настроение, а за чуждия то се подобри?