Незаключената врата
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #23
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609438
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Незаключената врата». Краткое содержание книги:
И Ирек тръгна по най-лесния път — предаде баща си. Обърна се към Старпома и печално въздишайки, му обясни проблема си.
— Добре че ми каза — одобрително кимна Старпома. — Не знаех, че Шаня има проблеми с Гога. Какво пък… Шаня наистина не е истински апаш. Истинският апаш не бива да има семейство, а Шаня не можа да се отрече от теб. Опитвал е, знам, напуснал е семейството си. Не се е върнал при майка ти. А с тебе така и не е могъл да се раздели. Затова отказаха да го короноват. Но той е предан на нашето дело, честен апаш е, затова искам да проявя уважение към неговите чувства. Щом има претенции към Гога Сухумски, аз ще се съобразя с това. В Москва ще отидеш при Захар, аз ще го предупредя, ще ти помогне.
Ирек въздъхна с облекчение и реши, че всички затруднения са зад гърба му, още повече че когато спомена за Захар пред баща си, той не каза нищо лошо, само изтънко се усмихна. Но всъщност работите не излязоха толкова гладки. Когато Ирек пристигна в Москва и се яви пред негова светлост Захар, на него вече по незнайни пътища му бяха донесли, че първоначално са смятали да помолят за помощ Гога Сухумски. Захар се беше почувствал оскърбен — бяха го изместили и го бяха сложили на второ място, бяха го превърнали в резервен вариант. И то кой? Старпома! Ха, голямата работа! Но да остави без помощ човека, когото бяха пратили при него за въпросната помощ, не посмя. Апашкото братство е яка работа и информацията в него е организирана така, че милицията ряпа да яде. Още утре всички ще научат, че честният апаш Захар не е подал ръка за помощ на друг апаш. Затова Захар не му отказа направо, не, дори обратното, Ирек помоли за трима души — той му даде шест. Обаче какви! Пълни скапаняци. Общуват с десетина думи, правят се на важни, разкарват се с джипове, обаче полза от тях — никаква. Търсените мъже най-често не са бандити, те ходят по прилични места и общуват с цивилизовани хора. За да събираш информация за тях, трябва да си на съответното ниво. А как тези скапаняци да са на съответното ниво? Ами че с тях никой няма и да приказва. Та те нито могат да формулират въпрос, нито да разберат отговор.
Ирек се помъчи с тях ден-два, после не издържа и направо се обади на Старпома. На него явно вече му бяха докладвали, че Захар е недоволен, затова обаждането на Ирек не го изненада много.
— Върни му ги. Не забравяй да отидеш лично и да благодариш на Захар. И да не вземеш да му кажеш, че си недоволен от неговите „бикове“! Каза ли му за каква задача ти трябват помощници?
— Не, нали ми наредихте да не му казвам.
— Ха така. Той ти е дал „бикове“, защото е смятал, че трябва да си разчистваш сметките с някого. Нека си мисли така. А дето не си ги накарал да пердашат, кажи му, че нуждата е отпаднала, че е постъпила команда „остави“. Иди при Захар, благодари му и му предай много поздрави от мен. С него ще се разправям аз.
— Ами аз? Друг ли да моля?
— Виж сега какво… — Старпома помълча малко. — Не е нужно нищо да правиш, само трябва да събереш информация. Аз ще я анализирам и ще правя изводите. За никъде не бързаме, толкова време сме чакали — ще почакаме още. Опитай да поработиш сам. Ако ти е трудно, ще помислим как да ти помогнем. Информацията вече е тръгнала от Тога и от Захар. Ако отидеш при някой трети, само ще стане по-лошо. Разбра ли ме?
Ирек разбра. Заради амбициите на Шаня сега е принуден да работи сам. Кой знае, може пък да е за добро. Нали в неговата задача не влиза денонощно следене на обектите. Той трябва само да ги установи, да походи след тях, да види как живеят, с какво се занимават, какво ги интересува, с кого се движат. Да послуша как говорят. И за какво говорят. Да изясни какво са правили по-рано, къде са живели, с кого са си прекарвали времето. Защо неотдавна са летели до Кемерово. И толкоз. С това Ирек ще се справи и сам, още повече че самият Старпом му каза — не бързаме за никъде. Важен е точният резултат. Симонов е нужен жив, а не мъртъв, затова именно Старпома не издаде заповед без много ала-бала да убие и тримата и да си гледа кефа. То да убиеш лесно, ама кой ще връща парите?
Отиде при Захар, дълго му благодари за отзивчивостта, пожела му, както е редно, всичко най-хубаво и светло и обясни за получената от „горе“ заповед да се прекрати изпълнението на задачата. Захар снизходително се усмихваше и кимаше, а накрая милостиво му предложи да се „обади, ако има нещо“.