Незаключената врата
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #23
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609438
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Незаключената врата». Краткое содержание книги:
Глава 8
Ирина беше замръзнала до кости в мокрите си дрехи. Днес още от сутринта снимаха сцени с дъжд, „поливачката“ се трудеше неуморно, подгизналите дрехи се лепяха за тялото и тя непрекъснато зъзнеше. Такива са минусите в работата на актьорите, които се снимат в киното. Сценарият рядко съвпада с календара, а дните на снимките — още по-малко. Самата Ира добре си спомняше как през февруари снимаха лятна сцена, в която персонажите трябваше дълго да си изясняват отношенията, застанали на стълбището в един вход. Навън беше минус дванайсет градуса, във входа — почти същото, а актьорите се снимаха по дънки и фланелки с къси ръкави. Посинялата и настръхнала кожа по ръцете гримьорите прикриха как да е, но какво да правят с парата, изригваща от устата им при всяка дума? Тогава режисьорът каза на двамата участници в епизода да запалят цигари, та парата да се скрие в дима. Сиромах човек — жив дявол, както се казва. Сцената беше дълга, сложна, правиха шест или седем дубъла и към края на снимките от непрекъснатото пушене на Ира й се виеше свят и я болеше стомахът. Привечер вдигна температура, носът и се запуши, през нощта мъчително я заболя гърлото, на сутринта — и гърдите. Но кого вълнува това? Трябваше да отиде на снимки — и тя отиде, като си взе заедно с температурата, хремата и кашлицата и огромен несесер с капки за нос, хапчета против кашлица и прахчета за температурата. И това не беше единствен случай, такива неща стават много често. Особено тежко е, когато се снимат сцени с водоеми, а е още април или вече ноември. Голям късмет е, ако трябва да влезеш във водата до глезените или най-много до колене. Ами ако трябва да се къпеш? При това положение като нищо се разболяваш, да не говорим как се чувстваш, докато те снимат. Безкрайно удоволствие! Ако един актьор иска да играе в киното, той не взема болнични и изобщо грижливо крие всичките си болежки, за да не се страхуват режисьорите да го канят във филмите си. Защото ще утвърдиш за ролята някой болнав, а после целият график на снимките страда заради постоянните му оплаквания. Актьорите винаги играят жертвоготовно, това всички го знаят — и в театъра, и особено в киното. Днес снимките вървяха тежко, в сцената — освен Ира Савенич, участваха още двама актьори, единият от които беше възрастен и опитен, а вторият — съвсем млад студент от школата студия при МХАТ, когото бяха взели за ролята не толкова заради таланта, колкото заради външността му — много беше подходяща. Студентът ужасно се вълнуваше, за пръв път се снимаше във филм и изобщо имаше съвсем малък сценичен опит, затова постоянно грешеше. Ира виждаше, че Наталия малко по малко губи търпение, но се владее — нямаше изход, епизодът трябваше да се заснеме. И другите двама актьори, мокри до кости под водните струи на „поливачката“, също трябваше да търпят, треперейки и изгаряйки от желание да се преоблекат в сухи дрехи и да се завият с топло одеяло.
Дойде Руслан и подаде на Ира чашка с горещ чай.
— Благодаря — промърмори трогнато тя. — А къде е твоята красавица? Нещо не я виждам.
Не че този въпрос сериозно интересуваше Ира, тя попита просто от учтивост. Всички те бяха нощували у Воронова и на сутринта заедно дойдоха на снимки: Наталия, Ира и Руслан с жена си. Отначало Яна, както и предната вечер, седя сама малко настрани, на една пейка в градинката, но от известно време Ира вече не я виждаше там, пейката беше празна.
— Андрей Константинович я закара някъде с колата — съобщи Руслан.
— Къде я закара?
— Ами не знам… Някъде… Дойде с колата, поговори си с Наталия Александровна, после с Яна, после с мен. Че нали, няма смисъл тя да седи тук сама и да скучае, по-добре той да я заведе някъде да се позабавлява. И я откара.
Нито по лицето, нито по интонацията на Руслан Ира можа да долови дали това положение му харесва или не. Обикновено жив и енергичен, Руслан след завръщането на жена си моментално бе помръкнал и сякаш бе изгубил интерес към живота.
— Руслан, ти добре ли си? — загрижено попита тя.
— Да — разсеяно отговори той.
— Май ме лъжеш. Нали виждам, че нещо става с теб.
— Нищо не става с мен, наред съм си. Напразно се тревожиш.
В гласа му нямаше нито нервност, нито раздразнение, което непременно се усеща, когато засегнеш тема, която събеседникът ти не иска да обсъжда, камо ли да развива. Равен спокоен глас, напълно лишен от емоции. Ето това най-много тревожеше Ирина. То беше толкова необичайно за Руслан… Да не би той да ревнува от Ганелин? Тази мисъл я споходи внезапно, роди се от нищото и в първия момент на Ира дори й стана неприятно: е, как може да мисли така? Нито Янка, а още по-малко Андрей Константинович бяха дали някакъв повод за ревност. Андрей обича Наталия, това е толкова очевидно за всички, че не може да има и капка съмнение. А Янка… Да, между другото, какво за Янка? Нали на самата Ира неотдавна й направи впечатление, че Яна Нилская се отнася към мъжа си не толкова топло и нежно, колкото би трябвало да се очаква? Боже мой, нима е хвърлила око на Наташиния мъж и си е поставила за задача да го омотае, да го разведе и да се омъжи за него? Да се превърне от бедна провинциалистка в московчанка, съпруга на заможен бизнесмен? Сигурно сутринта му се е оплаквала, хленчила е, че иска да си отиде вкъщи, защото тук, първо, я е страх след всичко, което се случи, и второ, й е скучно. И добрата душа Андрей Константинович е решил да помогне на Наташа, да се постарае да изведе Янка от депресията, да я позабавлява, да я развесели, та тя да зареже глупавата си идея за връщане в Кемерово и да не пречи на Наташа спокойно да снима филма. На Наташа й трябва Руслан, а Янка иска той да замине с нея. Защото, видите ли, толкова се страхува сега, че й е нужен защитник. И тук, и у дома, в Кемерово. Разбира се, Андрей Константинович прави това заради жена си, Ира изобщо не се съмнява, но точно толкова добре знае как могат да свършат такива едни добри намерения, с които, както е известно, е постлан пътят към ада. Искаш ли да спечелиш един мъж — позволи му да ти помогне, всяка начинаеща кокетка знае тази проста истина.