Незаключената врата
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #23
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609438
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Незаключената врата». Краткое содержание книги:
— Всичко се случва — спокойно каза Юрий. — Възможно е за чуждия човек да се намерят и думи, и настроението ти да се подобри. Защо това толкова те притеснява?
— Ами така.
Ирина помълча няколко секунди, опита да се овладее.
— Юра, моят живот е дълга история и сега не е моментът да се ровим в него. Но мога да ти кажа едно: заради Наташа съм готова да убия когото щеш. Когото щеш, разбираш ли? Ако нещо заплашва нейното щастие и спокойствие, пред нищо няма да се спра. Никак не ми харесва това, което става между Янка и Андрей Константинович.
— Ирочка, та какво толкова особено става между тях? От това, което ти ми разказа, не следва нищо такова. Е, прекарали са деня заедно, какво от това? Или не си ми казала всичко?
— Не, всичко ти казах, всичко! Само че аз прекрасно знам в какво се превръщат после тези на пръв поглед невинни цели дни, прекарани заедно. Прекрасно знам! И знам как свършва това за съпругите.
— Добре, успокой се. — Погледът на Коротков отново стана нежен и топъл. — Забрави за това. В края на краищата ние с теб имаме среща, нали?
— Да — усмихна се Ира.
— И ще ми позволиш ли да остана до сутринта?
— Ще ти позволя.
Тя отново се усмихна, този път на своите спомени. Малко повече от година бе минала, откак тя се раздели с човека, когото обичаше, плачеше на рамото на Наталия и искрено не можеше да си представи как ще живее занапред, защото никога не ще може да го забрави и да докосне друг мъж. Малко повече от година. И какво сега? Оставя в дома си да пренощува мъж, когото почти не познава. И го прави не от отчаяние, не поради лошо настроение, не от желание да ядоса някого или да докаже нещо, а просто защото този мъж й е симпатичен, харесва й. Тя му позволява да остане, защото сама го иска. Мъдрата Наташка още тогава, преди година, й предсказа, че ще стане точно така, а влюбената и отчаяна Ира не й вярваше. Наташка пак излезе права.
В събота, шестнайсети юни, най-сетне престана да вали и двата почивни дни бяха топли и слънчеви. Ирек въздъхна с облекчение. Мразеше дъжда. Мразеше го преди всичко, защото трябваше да излиза с чадър, а той изобщо не можеше да понася ръцете му да са заети с нещо. Най-удобно се чувстваше, когато държеше ръцете си в джобовете на якето. Роден и отраснал далеч не в тропиците, той, кой знае защо, обичаше жегата и я понасяше добре, затова дори лете, когато въздухът понякога се загряваше до трийсет градуса, носеше леки тънки якета, къси, но непременно с джобове.
В Москва му се струпаха затруднения. Шефът по свои канали бе успял да провери по паспортните им данни всички пътници от мъжки пол, отлетели за Москва следобед на 31 май, и под подозрение бяха останали само трима, подхождащи по външност и възраст за ролята на Юрка Симонов. Старпома, когато му възлагаше да разузнае всичко за тези трима пътници, му нареди да се обърне за помощ към Гога Сухумски. Че нали, Гога живее в Москва, по-добре познава обстановката, ще даде от своите момчета, защото е ясно, че Ирек не може да следи сам и тримата заподозрени. Но Шаня, бащата на Ирек, щом чу името на Гога Сухумски, освирепя и строго забрани на сина си да се свързва с него. Нарече го плъходав. Ирек не беше много вещ в апашките закони, знаеше само някои основни неща, но да ги разбира дълбоко, от дъното на душата си — такова нещо нямаше. Плъходавите са хора, които крадат от своите, той знаеше това, а каква история се е случила с Гога и защо баща му толкова го мрази — това оставаше загадка за него. Впрочем трудно е това да се нарече и загадка, загадките имат отговори, а тук? И да гадаеш, и да не гадаеш, няма полза. Тук трябва или да знаеш със сигурност, или да изхвърлиш въпроса от главата си и да го забравиш. Ирек предпочете второто. Просто прие като сведение, че баща му мрази Гога, и си направи извод, според който, ако изпълни заръката на Старпома и потърси помощ от Гога, баща му ще го претрепе. Ей така, без много приказки. Сега трябваше да реши от кого трябва да се страхува повече — от баща си или от Старпома. Баща му, вярно, му е по-близък, пък и родна кръв все пак, но пък Старпома е по-високо в йерархията, гледа по-надалече и знае повече. Ако не послуша баща си, той може и никога да не научи, а ако направи сечено на Старпома, шансовете му да оцелее ще са твърде малко. Старпома не прощава неподчинение и нелоялност, това всички го знаят.