Незаключената врата
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #23
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609438
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Незаключената врата». Краткое содержание книги:
И Ирек започна да работи сам. Обиколи трите адреса — поне с това му беше полезен Захар, че по имената и номерата на паспортите помогна да се установи къде са регистрирани техните собственици. От тримата се оказа, че само единият живее там, където е регистриран. Останалите двама живееха на други места и Ирек реши най-напред да се заеме именно с тях. Онзи, когото вече бе намерил, нямаше къде да се дене, адресчето му беше ясно, а другите трябваше тепърва да ги търси.
За издирването му отиде известно време. Най-сетне се появи първият резултат. Единият обект — Едуард Олегович Гусарченко, се оказа сервитьор в някакъв ресторант, в кой точно — съседите му не знаеха. Ирек не успя да намери храбрия сервитьор — разбра се, че той вече над месец не живее в апартамента си, само по веднъж на няколко дни прескача за по половин час, донася нещо, взема нещо и изчезва, а и преди това не се е прибирал всеки ден. Млад, красив, момичетата му се лепят като мухи, та затова именно той нощува у гаджетата си, докато му омръзнат. Последната му мадама се казва Люба, това се изясни, но къде живее тя — хората не знаеха. Ама хубавица! Същинска картинка. Но и самият Едик не бил за изхвърляне — с тъмноруса коса, сиви очи, широкоплещест.
Ирек разбираше, че не би било зле да прелисти семейните албуми на Едик Гусарченко, но откъде да ги вземе! В жилището, в което е регистриран, живеят някакви други хора, на които Едик го е дал под наем. И те нямат представа как може да намери родителите му или някакви други роднини. В апартамента живеят само от четири месеца, предплатили са за една година — така поискал хазяинът. Така че нямали планирани скорошни срещи с Едик. Съседите не можаха да кажат нищо определено за сервитьора, защото той купил апартамента неотдавна, преди няколко месеца, и почти веднага започнал да го дава под наем. Излиза, че нито на старото, нито на новото местожителство на Едуард Олегович има хора, които да са го виждали миналата или по-миналата година. И това някак не хареса на Ирек.
Вторият обект направи на Ирек едновременно силно и странно впечатление. Трийсет и пет годишният (ако се вярва на паспорта) преводач Гелий Григоревич Ремис дошъл в Москва неотдавна, май някъде от град край Волга — я от Волгоград, я от Астрахан. Оженил се за московчанка и се преместил. Но с жена си живял кратко, нещо не се разбрали и той я напуснал. Живеел под наем някъде в северната част на Москва, чак в покрайнините, там било по-евтино. Ирек не забравяше указанието на Старпома: да събира сведения само от странични хора — нито от обекта, нито от негови близки, изобщо да не припарва до тях. Онзи, който ще се окаже Симонов, е постоянно нащрек, не бива да го подплаши. Ето защо Ирек не посмя да се запознае с жената, живееща на мястото, където бе регистриран Ремис, за която обектът се бе оженил. С големи усилия успя да открие Гелий Григоревич на улица „Вагоноремонтная“, където той живееше в боксониера под наем. Красивият едър млад мъж, кой знае защо, изглеждаше нещастен и подплашен, постоянно се озърташе и изобщо правеше впечатление на малчуган, когото по-силните му съученици непрекъснато тормозят. Но най-ужасно за Ирек се оказа обстоятелството, че Ремис ходеше на черква. Не просто редовно! Всеки ден. Какво правеше там, дали се молеше, дали си говореше със свещеника, или просто си стоеше за успокоение на душата — не се знае. Ирек веднъж се опита да влезе след него, но не издържа и след няколко минути избяга. В черквата му беше неуютно, сякаш някаква сила го пропъждаше навън, на въздух.
С третия обект пък всичко се оказа много по-просто. По думите на мотаещите се из двора мъже Виктор Слуцевич бил кореняк московчанин, макар да живеел тук отскоро, но нищо чудно. Сега младите мъже рядко се задържат на едно място, откак разрешиха свободното купуване и продаване на жилища, не спират да си сменят местоживеенето — ту ще си купят нещо новичко, ако имат много пари, ту ще си наемат апартамент по-близо до работата, ту ще се преместят временно при някоя жена. Виктор работел в агенция за недвижими имоти, по цели дни сновял по различни жилища, срещал се с клиенти. Бил затворен, не общувал със съседи, не ходел на гости на никого и никого не канел.
Този последният пробуди у Ирек най-силни подозрения. Сладурчето Едик (както той го нарече задочно) беше твърде открит и общителен за човек, който се крие и живее под чуждо име. Набожният преводач Ремис изглеждаше прекалено скромен и затворен, за да бъде успешен играч и убиец. А виж, Слуцевич пасваше прекрасно.