Незаключената врата

Двойката си гукаше нещо, а Ирек стоеше и беснееше. И изведнъж… Слуцевич завъртя глава, сякаш търсеше някого с очи. Срещна погледа на Ирек, стана и тръгна право към него. Устата на Ирек моментално пресъхна. Нима е той? Усетил го е?

— Слушай, приятел — обърна се към него Слуцевич, широко усмихнат, — хайде да ми свършиш една работа. Ще те черпя бира, ако ми помогнеш.

— Какво ти трябва?

— Трябва да изляза за десетина минути, да се видя с един човек. Попази моята госпожица, имай добрината. Нали виждаш какви се въртят тук — щом изляза, веднага някой ще започне да я сваля. Може да я обидят. Тя ми е нежно момиче. Е? Съгласен ли си?

— Няма проблем — бодро отговори Ирек, разбрал, че торпедото го е подминало.

Двамата отидоха при момичето.

— Люба, аз тръгвам, след десет минути ще се върна — бързо каза Виктор. — Ето, той ще постои с теб за всеки случай.

— Добре — мило се усмихна момичето. — Заповядайте, седнете — предложи тя, като видя, че Ирек пристъпва от крак на крак зад гърба й със своята бира.

— Благодаря.

Той радостно се покатери на високия стол до бара, сложи халбата пред себе си.

— Никога не бях предполагал, че такива красиви момичета посещават такива съмнителни заведения — каза Ирек. — Ваш избор ли беше или на вашия приятел?

— Едик ме доведе тук, клиентелата наистина е малко… особена, но пък кафето е чудесно.

— Значи той се казва Едик? — уточни Ирек, за да бъде сигурен, че е разбрал всичко правилно.

— Да, Едик. И на мен отначало мястото не ми хареса, но кафето тук наистина е първокласно. Знаете ли, Едик обръща най-малко внимание на антуража, той е сервитьор и разбира, че най-важното е кухнята, а не интериорът.

Ирек вече щеше да зададе следващия си въпрос, но точно над ухото му се разнесе гласът на Слуцевич:

— Върнах се. Работата се оказа много по-бърза от планираното. Благодаря, че ми помогна. Любочка, липсвах ли ти?

Ирек побърза да слезе от стола и отстъпи мястото на Виктор-Едик. Виктор, както бе обещал, поръча бира за Ирек и недвусмислено му даде да разбере, че с това познанството им приключва. По-нататъшните опити да следи Слуцевич от този момент нямаха смисъл, той запомни лицето на Ирек и ще го разпознава при всеки удобен случай. По дяволите, какъв лош късмет! Но от друга страна, от информационна гледна точка уловът беше много внушителен. Излиза, че сервитьорът Едик Гусарченко и служителят от агенцията за недвижими имоти Виктор Слуцевич са едно и също лице. Не може да има толкова много съвпадения. И името, и професията, и дори името на момичето — Люба. И външността на Слуцевич напълно съвпада с описанието на Гусарченко — русокос, сивоок, широкоплещест, привлекателен. Но какво се получава тогава? За какво му са на Симонов две различни имена и две различни професии? Впрочем това е глупав въпрос, защо да няма две или дори три имена? Но няма съмнения, това е той, Едик Гусарченко, иначе казано, Виктор Слуцевич, иначе казано, Юрий Симонов. Сега има какво да докладва на Старпома.