Незаключената врата

Старанията й не бяха напразни, Коротков оцени усилията й и не престана да хвали всяко ястие на трапезата.

— Имам чувството, че твоята позната те държи гладен — насмешливо каза Ира, докато наблюдаваше как той лапа агнешкото задушено.

— Коя позната?

— У която живееш временно. Да не би изобщо да не те храни?

— Храни ме колкото умее. Тя е чудесна жена, но уви, не струва като домакиня. Не може да направи нищо по-сложно от сандвич. Вярно, сега се опитва да се стегне, започна да се учи да готви.

— Е, и? Успява ли? — поинтересува се тя.

— Успява. Тя изобщо е много способна, само че ужасно я мързи. Но захване ли се с нещо, то става. Тази сутрин например ми направи великолепен омлет.

— Да бе — разсмя се Ира, — това е подвиг! Да направиш омлет е висш пилотаж, не всеки го може. И какво друго умее?

— Научи се да прави и пирожки от маслено тесто. Знаеш ли, вкусни бяха, изядох почти всичките, дори на нея нищо не оставих.

— Сандвичи, омлет и пирожки — това е достойно меню. И толкоз? Нима такива жени си намират съпрузи?

— Представи си, тя е успяла. Друга, то се знае, не би могла, но тя е успяла. Нали ти казвам, способна е, захване ли се с нещо — непременно го свършва.

— Сигурно е красива? — ревниво попита Ира.

— Коя? Тя ли? Има специфична хубост. Съпругът й я харесва, а всички останали мъже не я вълнуват. Ама защо говорим само за нея? Я по-добре ми разкажи за снощи. Какво казват семейство Нилски? Имат ли някакви предположения?

Ето на, тя си знаеше! Този милиционер идва при нея не от романтични подбуди, а за да души и разпитва за Руслан и Яна. Дали да се обиди?

— Ти само за това ли дойде при мен, а?

— Ама недей така, Ирочка. — Коротков я погледна ласкаво. — И да не се познаваше със семейство Нилски, пак щях да дойда при теб. Но аз съм криминалист, работата ми е да събирам информация, разбираш ли? Това ми е служебно задължение. И началството не ме пита имам ли време да я събирам или не, то иска резултати. Така че, ако ти не се познаваше с Нилски, знаеш ли какво щеше да стане?

— Какво?

— Щях да те поканя на среща и да ти предложа да дойдеш с мен при хора, които познават Руслан и Яна. Щях да разговарям с тях, а ти просто щеше да седиш и да чакаш. Пак щях да искам да сме заедно, но при това щеше да ми е нужно и да работя. Затова мога само да се радвам, че сега имам възможността да съчетая двете неща.

Това успокои Ира, аргументите на Коротков й се видяха убедителни, още повече че след няколкото години съвместен живот със следователя Игор Машченко тя бе започнала да разбира едно друго от милиционерското ежедневие. Докато пиеха чай с пасти, тя добросъвестно разказа на Юрий всички събития и разговори от снощната вечер и днешния ден.