Незаключената врата
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #23
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609438
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Незаключената врата». Краткое содержание книги:
— Добре, щом не искаш да ми кажеш, недей — сърдито рече Ирина. — Мислех, че с теб сме приятели.
— Извинявай, Ириша, но наистина нямам какво да ти кажа.
Тя виждаше, че Наталия е привършила обясненията си с младия актьор, значи сега пак трябваше да отиде на площадката и да се мокри. О, господи, довечера Наташа със сигурност ще помоли Руслан да помисли не е ли възможно да се изхвърлят от сценария всички останали епизоди с този персонаж. Тя няма да понесе още един такъв снимачен ден. А и Ира, да си признае, също.
— Ира — извикаха я, — идвай, започваме.
Тя бързо си допи чая и тръгна към мястото, където беше камерата. Най-сетне всичко свърши. Ира бързо се качи в автобуса, преоблече се и смяташе първо да изсуши косата си със сешоара, но реши преди това да види кой я е търсил по телефона. На дисплея се виждаха думите: „Пропуснати разговори — 6“. Тя прегледа номерата, от които й бяха звънили. Трите номера бяха непознати, един беше от по-голямата сестра на Наталия Воронова — явно тя беше търсила Наташа, не я беше намерила и бе решила да попита Ира. Добре де, сама да се оправя — Ира не можеше да я понася и добре знаеше, че тази мадам търси Наташа само когато иска да помоли за поредното съдействие, финансово или организационно. Другите два номера се оказаха на приятелки, Ира щеше да им се обади, когато се прибере вкъщи. А от трите непознати номера единият все пак й се стори смътно познат. Започваше с 200, което само по себе си беше голяма рядкост, и Ира си спомняше, че съвсем наскоро си бе записвала този телефон и бе обърнала внимание именно на първите му цифри. Защо обаче го бе записвала?
Тя погледна през прозореца на автобуса и намери с поглед директора на филма Семьон Мусатов. Ето кого трябва да попита, Сеня знае всичко.
— Сеня! — Ира му помаха с ръка, канейки директора да се приближи. — Сенечка, телефоните, които започват с 200, от кой район на Москва са?
— Това не е район — подхвърли тичешком Мусатов, устремен някъде надалеч, — това е „Петровка“. Сиреч, милицията.
Ама разбира се! Разбира се, именно „Петровка“. Тя си бе записала този телефон снощи, когато се разделяха с Юрий. Радостно усмихната, тя веднага му звънна. Да, всичко е наред, нощували са у Воронова. Да, тя не е отговаряла, защото е била на снимачната площадка, но сега е свободна и се кани да си тръгва за вкъщи. Не, няма нужда, тя се е снимала под дъжда, подгизнала е и премръзнала и най-много от всичко на света иска да се прибере вкъщи, в топлата и суха кухня, и да вечеря, загърната в топлия мъхест халат. Не, нека той не се безпокои, не е нужно да носи нищо, тя си има всичко.
Е, прекрасно, мислеше си Ирина, подложила гъстите си влажни къдрици под струята горещ въздух от сешоара, Коротков е симпатичен мъж и в неговата компания тя се надява да прекара вечерта много по-приятно от днешния снимачен ден.