Незаключената врата
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #23
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609438
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Незаключената врата». Краткое содержание книги:
Утре той ще им пробута тази симпатична продавачка и докато те се занимават с нея, Виктор ще подготви следващото действие от спектакъла. Ах, какъв спектакъл ще бъде! Има режисьор, има актьори, има дори продуценти, само дето няма зрители. По-точно, зрители има, но те дори не подозират, че са зрители. Въобразяват си, че са актьори. Или диригенти.
Сергей Зарубин стоеше на улицата, ядеше сладолед и замислено оглеждаше сградите наоколо. Именно тук, ако се вярва на актрисата от Минск, в колата на снимачната група се качила Яна Нилская. Педантичният Сергей няколко пъти я попита сигурна ли е, че са взели Яна именно оттук, и актрисата заяви, че не е възможно да бърка, защото на това място се намира любимият й магазин за обувки „Саламандър“, от който тя непременно си купува обувки всеки път, когато посещава Москва. Хубаво място, много различни други магазини, „Калинка-Стокман“ например, разни бутици, ресторанти, барове, ирландски пъб. Но главната положителна особеност на това място е, че е съвсем близо до дома на Наталия Воронова. Три минути бавно ходене. Нима Яна Нилская наистина е в някаква неафиширана връзка със съпруга на Воронова? Изглежда, наистина е така…
Сергей дояде сладоледа, пресече улицата и слезе в метрото. Второто място, посочено вече от друг актьор, се намираше на проспект „Мир“, между станцията на метрото и ресторант „Кавказка пленница“. Тук Зарубин пак си купи сладолед, защото можеше да се тъпче с него по цели дни, и бавно се огледа, като си набеляза последователността, в която щеше да обходи обектите. Магазини, ресторанти и кафенета, барове, фризьорски салони, Домът на модата на Слава Зайцев. Какво е правила тук Яна? Или се е срещала с любовника си в нечий апартамент, или е седяла с него в ресторант или бар, или е обикаляла магазините и нещо е избирала, или дори купувала. Трябва да се изясни дали съпрузите Нилски, в частност Яна, са се сдобили с нещо ново, откак се намират в Москва, и ако са се сдобили, къде е било купено то и на каква цена. Ако любовникът е правел подаръци на Яна, къде може да ги е дянала тя? Само вкъщи. И не е никак вероятно при относително бедното съществуване на семейството в Москва тя да е могла да си позволи покупка от бутик. С други думи, ако е занасяла нещо скъпо вкъщи, се предполага, че би трябвало да е излъгала и да е намалила стойността му десет, ако не и двайсет пъти.
Е, апартамента за интимни срещи, ако е имало такъв, той не би могъл да открие лесно, така че Зарубин реши да започне от ресторантите. Час и половина — два — напълно подходящо време, за да обядваш без бързане в приятна обстановка. Той има снимката на Яна, така че може да си дояде вкусния сладолед с ядки и да започне атаката. Единственото усложнение може да възникне, ако човекът, с когото се е срещала Яна, е постоянен клиент на заведението. Тогава нищо няма да му кажат, че и по-лошо — веднага ще го изпеят на човека. Зарубин добре знаеше как да преодолява подобни трудности. Как ли? Ами много просто. Трябва да знаеш кого да питаш. Собственикът на заведението естествено няма и дума да каже: има си „чадър“, от който е напълно зависим. Старши управителят — също. Старши сервитьорът — също. Охранителят — и той. Серьога е простодушно момче, без претенции, и обича да общува със също такива простодушни и непретенциозни чичковци и лелки. И което е най-странно — незнайно защо, и те обичат да общуват с него. Особено лелките. И особено пиещите. Просто го обожават.
След пет часа, през които Зарубин трябваше да извади и покаже снимката на Яна Нилская поне стотина пъти, той успя да установи, че търсената млада жена по интересуващото го време е седяла в едно ресторантче, гордо наричащо себе си „механа“, в компанията на мъж на около петдесет, едър, представителен и далеч не беден. Мъжът оставил солиден бакшиш и не му се досвидяло да даде милостиня на местната просякиня, която постоянно си изкарвала хляба край „механата“ и която с удоволствие разказа на младия детектив всички горестни перипетии на своя, а покрай него и на чуждия личен живот.
Описанието на придружителя на Яна до такава степен напомняше това на съпруга на Наталия Воронова, че Зарубин чак се намръщи като от скомина. Ама защо тези провинциалистки успяват толкова бързо да постигат целите си? Я колко умни, красиви и във всяко отношение достойни момичета има в Москва, но те с години не могат да уредят личния си живот — не само да се омъжат, а дори да си хванат временен любовник. А тази — моля, вчера дошла в столицата и вече се уредила с гадже. Как, а, как успяват?