Смъртта като изкуство

— За какво са ти парите?

Елена попита просто така, изобщо не й беше интересно за какво са й парите на Ксюша, и без това знаеше отговора.

— Нямам абсолютно нищо, нито копейка, дори в телефона, защо, мислиш, не ти се обаждам? Телефонът е изключен, парите свършиха. И тук не съм идвала, защото нямам за метрото.

— А не си ли опитвала да поискаш от майка си?

— Тя вече ми даде, но и те свършиха. Мама не ми дава вече, казва, че харча прекалено много, ама не е вярно, откъде пари, че да харча! Хайде де. Лена!

— Нямам пари — твърдо и отчетливо повтори Елена. — Дошла си дотук пеша, така ли?

— Защо пеша? — обърка се Ксюша, но бързо се измъкна. — Боб ми даде за билет, само за едно пътуване, трябва да му ги върна. И да се прибера. Хайде де, бъди човек, Лена! Дай ми поне петстотин рубли.

Беше й толкова тежко, толкова зле, че нямаше вече сили да се сдържа и да внимава какво говори. Извъртя се на стола и се вгледа в очите на момичето.

— Да се благодариш, че не съм казала на никого за твоя Боб и как баща ти го изрита, и как твоят Боб заплашваше да го убие. Забрави ли? Или мислиш, че съм те съжалила? Баща ти жаля аз, не искам да се тревожи излишно. Ако ми досаждаш — имай предвид, че няма да мълча. Мислиш ли, че с баща ти не разбрахме кой заля колата му с боя? На бърза ръка ще разкажа в милицията кой може толкова да е мразел баща ти, че да го удари с бухалка по главата, нека да арестуват твоето приятелче, наркомана, тогава ще му носиш колети в затвора и като едното нищо ще те съдят за съучастие.

— Какво?! — разкрещя се Ксюша. — Какви ги дрънкаш? Искаш да кажеш, че Боб… Че ние с Боб…

— Именно това искам да кажа. Помоли ли те баща ти да не се виждаш с него? Помоли те. Каза ли ти да скъсаш всякакви отношения с него? Каза ти. А ти какви ги вършиш, боклук такъв! Продължаваш да скубеш баща си и да даваш парите на гаджето си, а той си купува с тях наркотици. И теб ще зариби, ако вече не те е зарибил. Да не разчиташ, че ще те прикривам? Не се и надявай. И по-добре не ме ядосвай, Ксения Лвовна.

— К-кучка — просъска през зъби Ксюша и почти се затича към асансьорите.

Елена трепереше, в главата й продължаваха да звучат току-що казаните думи, към тях се прибавяха нови, още по-горчиви упреци и тежки обвинения и след известно време тя вече бе престанала да разбира кое бе произнесла на глас и кое само си бе помислила. Може би не биваше да се нахвърля на момичето? Вярно, Ксюша е рядко глупаво същество, но нима е способна на такова зверство по отношение на собствения си баща? Не, не, не! Боб, този наркоман, само той е решил да си разчисти сметките с Лев заради онзи скандал и задето Лев забраняваше на дъщеря си да общува със съмнителния си приятел, Ксюша няма нищо общо. Да каже ли за това на милицията, или да премълчи? Ако Боб е виновен, ще привлекат под отговорност и Ксюша, това Лев няма да понесе. Няма да го понесе… Ако се свести. Ако оцелее. Ами ако не оцелее?