Шпионите на Собек [bg]

— Не е получил и драскотина — завърши изречението му Сененмут. Великият везир и любовник на фараона замълча, леко извърнал глава. Амеротке подозираше, че той знае повече, отколкото казва. Сененмут гледаше изпод вежди към него. — Поискали сте документацията на господаря Валу от Къщата на тайните, Амеротке? Лично се погрижих да ги доставят във вашите покои.

— Но прегледахте ли ги? — попита съдията.

— Да, макар и само отгоре-отгоре. Те казват твърде малко. Валу определено е подозирал Куфу. Струвало му се е, че намесата на нашия първожрец, макар да е спасил Божествената — протегна ръка Сененмут, за да стисне тази на Хатусу, — е била твърде необяснима, подозрително бърза. С други думи — той нежно отпусна ръката на Хатусу и погледна Амеротке в очите, — вие следвате същия път, по който бе поел и Валу. Той подозираше, че храмът на Нубия е замесен в тази криза, но нямаше доказателства, както и самите ние нямахме, поне доскоро. Нещо се случи, докато отсъствахте.

Сененмут се изправи, отиде до вратата и прошепна нещо на телохранителите си. Не след дълго един стар свещеник в бяла пола и леопардова кожа, преметната на раменете, пристъпи в павилиона. Той веднага се спусна да направи пълен поклон пред Хатусу, която любезно му каза да се изправи, после му подхвърли една възглавница, за да може човечецът да седне удобно на пода. Беше достолепен старец, с дълбоко врязани очи и хлътнали бузи, а над лакътя на дясната му ръка бяха татуирани йероглифите Анкх и Са.

— Това е Манесо — обясни Сененмут, — върховен жрец в Параклиса на ухото в храма на Нубия.

Амеротке улови погледа на Манесо. Главният свещеник беше екзалтирана личност, приповдигнат, мистичен и опитен екзорсист, изгонил не един зъл демон. Човек, преминал през велики пости и лишения, за да се подготви за изслушването на греховете на онези, които влизаха в Параклиса на ухото. Каещите се грешници долепваха устни до дървената решетка, изповядваха тайните си грехове и така пречистваха себе си, преди да направят жертвоприношение.

— Доведохме го тук, при теб — промърмори Сененмут, — заради това, което ни каза.

Амеротке се сепна от изненада.

— Но изповедта на грешниците е предназначена изключително само за Бога.

— Не е точно така — обади се Манесо с изненадващо чист и ясен глас. — Ако мирът и хармонията на Бога са застрашени, печатът може да бъде строшен, а именно това се случи, господарю съдия. — Свещеникът произнасяше всяка дума така, сякаш си бе взел отнякъде специално божествено одобрение. — Тук беше открито светотатство — добави той, като погледна ядосано към Амеротке. — Убийство и осакатяване. Невинна кръв се проля на свещена земя. Оскверняване светостта на олтара.

Амеротке кимна разбиращо.

— Мирът на Бога — промърмори Манесо — струва повече от жалките изповеди на грешниците.