![Шпионите на Собек [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/8/8/shpionite-na-sobek-bg-download.jpg)
Шпионите на Собек [bg]
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Египетски загадки #10
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Труд
- ISBN: 9545289465
- Переводчик: Ралица Кариева
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Шпионите на Собек [bg]». Краткое содержание книги:
Амеротке премигна на светлината и погледна през вратата към фонтана, бликащ в далечината. Той самият също трябваше да внимава повече. Новините за скорошната победа над аритите в Тимсах се беше разнесла из целия град — поразяващ удар върху хитростта и коварството на врага. Това събитие дойде веднага след направеното разкритие за начина, по който са били убивани меджайските разузнавачи. Бе премахната мистерията на заплахата, виснеща над тях, и доставките на содените топчетата бяха поставени под строг надзор. Ореолът на непобедимост, който аритите си бяха създали, се рушеше. Мощта на фараона отново беше извън съмнение. Аритите сигурно знаеха за участието на Амеротке във всичко това. Несъмнено щяха да го дебнат — почетна жертва в тяхната смъртоносна война срещу Великата къща.
Трясък на оръжия стресна съдията. Долови блясък на желязо сред дърветата зад фонтана. Скочи на крака, после се отпусна — Сребърните щитове, елитният корпус на Мариану, излезе от зелената горичка. Щитовете им блестяха, копията им бяха готови, насочени напред. Ескортът маршируваше в стегнат строй, предпазвайки две фигури с качулки сред тях. Амеротке въздъхна. Хатусу бе дошла да го види! Излезе и коленичи в тревата. Когато приближиха, Сребърните щитове отвориха редицата си и фараонът изплува от облак парфюм, облегната на ръката на Сененмут. Амеротке понечи да забие нос в земята пред нея.
— Не сега, не тук! — рязко каза Хатусу. — Да се махнем от слънцето, съдия Амеротке! — потупа го по рамото тя, като бързо се плъзна покрай него и влезе в павилиона.
Амеротке помръкна, стана на крака и я последва вътре. Хатусу отметна назад качулката на ленения си плащ и даде знак на съдията да седне срещу нея. Докато се настаняваше, той улови предупредителния поглед на Сененмут. Коравото грубовато лице на великия везир определено изглеждаше загрижено. Нищо чудно. Фараонът беше извън себе си от ярост. Амеротке забеляза познатите признаци. Хатусу не носеше нито едно бижу, а прекрасното й лице беше без следа от грим, странните й тъмносинкави очи бяха широко отворени и зорки, а чувствените й устни бяха изкривени в гримаса. Тя дъвчеше устни, барабанеше с ръка по бедрото си и потропваше по пода с единия от обутите си в сребърни сандали крака, сякаш чуваше някаква невидима музика. Всъщност наистина чуваше. Яростта кипеше с бурен ритъм в сърцето й!
— Божествена, прекрасно е да зърна вашето лице.
Котешките очи на Хатусу не мигнаха.
— Чули сте за Тимсах? — тактично отбеляза Амеротке.
— Поздравления! — намеси се бързо Сененмут. — Това гнездо на пепелянки най-сетне е разбито и изпепелено.
— Те са убили моите пратеници — каза Хатусу, — те са изтребвали имперски куриери, чупили са печата на нашите пощенски торби, чели са плановете и проектите, които сме пращали до нашия вицекрал в Нубия. Планирали са да нападнат нашите войски. От седмици се таят и промъкват като глутница хиени из нашите оазиси, само на ден-два път от Тива!
— И техните злостни планове не успяха! — прекъсна я Амеротке. — Всички намериха смъртта си, а някои от тях — по особено жесток начин.
— И все още, и все пак нищо — вдигна стисната в юмрук ръка Хатусу, — нищо не е намерено, никакви документи, никакви папируси, никакви доказателства.
— Имперският командир — каза Амеротке — провери извънредно внимателно за всякакви доказателства…
— И не откри нищо — натърти Хатусу, гледайки свирепо Амеротке, — нищо, освен прах и пепел. Пленниците е трябвало да бъдат подложени на мъчения и да се разпитат.
— Божествена, дори някой от тях да си бе признал нещо, това щеше да бъде само порой от лъжи и измами, за да ни обърка и заблуди.