Урокът от нейната смърт [bg]

Това, което се хвърляше в очи, беше огромен ръчно изписан надпис. С особени натруфени знаци, той гласеше: „Вход забранен“, като съобщението бе заобиколено от десетки рунически букви и малки фантастични фигурки и дракони.

Филип лежеше на хлътналото си легло върху дюшек, който сега бе сух, ала с безброй стари петна от урина. Беше казал на родителите си, че трябва да учи за контролно и се прибра в спалнята. Баща му изглеждаше приятно изненадан от тази новина и продължи да си гледа телевизия. Филип обаче не учеше. Той четеше Хайнлайн, Азимов, Филип К. Дик, лежеше върху леглото, взирайки се в цветенцата от чаршафа и проектираше във въображението си лазер, докато не влезе сестра му и започна да говори по телефона със своята приятелка.

Стига си дрънкала.

Баща им отвори рязко вратата на спалнята и каза:

— Телефонът да се затвори. Лампата да се загаси. Веднага. — Ръката му щракна ключа на лампата. Вратата се хлопна.

— … сега, стария… трябва да свършвам. Аха, утре.

Филип насочи лазера към послеобраза на баща си, за да види дали ще заработи. Той успя и то грандиозно. Филип изобретяваше много ефикасни оръжия.

Гласът му съскаше, докато отново стреляше.

Роузи рече:

— Задник.

— Кажи му го на него.

— На тебе говоря — рече тя.

Той чу ципа на джинсите. Почуди се какво ли ще облече за леглото.

Филип каза:

— Ти си крава.

— Както желаеш — рече тя.

— Кучка.

— Педераст.

Пружините на матрака й изскърцаха, когато тя се тръшна в леглото. Филип не помръдна десетина минути — докато не чу равното й дишане. Напълно облечен, той се изправи, чувствайки как от отворения прозорец го облива хладният въздух. Прехвърли се през прозореца и скачайки към влажната земя, той си представи как преминава в „изгубеното измерение“; беше воинът Фатар, който се позалюля малко, после се изправи и уверено закрачи, напускайки окъпания в лунна светлина заден двор.