![Урокът от нейната смърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/9/8/urokt-ot-nejnata-smrt-bg-download.jpg)
Урокът от нейната смърт [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Урокът от нейната смърт [bg]». Краткое содержание книги:
„Дивър — новият любимец на Холивуд“ Уошингтън Поуст
— Хайде, думите с „М“. — Той се пошегува: — „М“ като мъчни думи.
— Не искам да правя гаднярския тест — навъсено рече Сара.
— Не ругай.
— Това е лайнян тест! Не искам…
— Млада госпожице, не използвай повече такива думи.
— … да се явявам на него! Мразя доктор Паркър.
— Само думичките с „М“.
— Уморена съм — захленчи тя.
— Сара. Как се пише „магазин“?
Присвивайки очи, с прехапана устна и изправен гръб, тя каза:
— М-А-Г-А-З-И-Н.
— Много добре, скъпа. Чудесно. — Корд бе впечатлен.
„Магазин“ бе отбелязан с плюс, както и „магаре“, „магия“, „мажа“ и „мазе“. Сара нямаше такъв успех при думите „магнетофон“, „магьосник“, „маймуна“ и „майстор“. Доктор Паркър не бе споменала това, но Корд се залови да рисува илюстрации на думите. Това изглеждаше находчиво, но не помогна.
Сара изпадаше във все по-лошо настроение. Кракът й нервно потръпваше. Малките й пръстчета бясно се сплитаха и разплитаха.
— Сега кажи как се пише „майчинство“.
Сара започна да плаче.
Корд се изпоти. Толкова много пъти бе преживявал това и винаги чувстваше нейния неуспех като свой. Искаше му се да я разтърси. Искаше да я сграбчи за раменете, да я обърне към Джейми и да каже: „Та вие сте от една кръв. Между вас няма разлика. Не разбираш ли? Просто се постарай! Постарай се! Защо не можеш да го направиш?“. Искаше му се да се обади на психиатърката и да й каже да размърда облечения си по последна мода задник и веднага да довтаса тук. Но рече с уморен глас:
— Справяш се добре. Много по-добре, отколкото в началото тази вечер.
— Не, не се справям! — каза тя и се изправи.
— Сядай, млада госпожице. С тази дума сме се занимавали и преди. Опитай пак. „Майчинство“.
— М-А…
Корд я чуваше как тежко диша и за миг си спомни за дългите родилни мъки на Даян, когато дъщеря му се раждаше. Дишай, дишай, дишай…
— После има И-Н-С. Не, чакай. М-А-Й… Обърках се. Чакай, чакай…
Корд сложи листа на масата при другите сбъркани думи и взе нов празен лист. Той започна да пише: „М-А-Й-Ч-И-Н…“.
— Не! — изкрещя тя.
Корд премигна от силата на вопъла и от ужаса в него.
— Сара!
— Не зная! Не зная! — пищеше тя.
Корд рязко стана, събаряйки стол. Помисли си, че тя има някакъв пристъп.
— Сара! — отново извика той. Целият настръхна от паника.
Корд я хвана за раменете.
— Сара, престани!
Тя отново изпищя и изпадна в истерия.
Той силно я разтърси и косата й се разпръсна около главата й като златен облак. Чашата се преобърна и содата потече към килима. Сара се отскубна от него и хукна по стълбите към стаята си. Стените се разтърсиха, когато тя тресна вратата.
Разтреперан, Корд попиваше разлятата сода със салфетки, когато се позвъни на входа.
— О, боже мой, какво пък има сега?
Стив Рибън се бе облегнал до вратата и се взираше навън към моравата.
— Да поговорим за минутка, а, Бил?
Корд погледна към стаята на Сара и после пак се обърна към Рибън.
— Влизай.
Рибън не помръдна.
— Семейството вкъщи ли е?
— Само Сара. Джейми и Даян са на състезание. Всеки момент ще се върнат.
Шерифът не продума веднага.
— Защо не излезеш за малко навън?
Корд поклати глава.
— Не искам да се отдалечавам. Сара не се чувства добре. — Той излезе на верандата. Рибън затвори вратата зад него. Корд изтръска капките сода от пръстите си. Служебната кола на шерифа бе паркирана на алеята. Джим Слоукъм бе на шофьорското място. На задната седалка се намираше едър русоляв мъж с груби черти на лицето, който не откъсваше поглед от облегалката пред себе си.
Рибън се взираше в осветената от луната морава, разглеждайки безупречно поддържаната трева. Той каза:
— Бил, трябва да говоря с тебе. Намерили са съквартирантката на Джени. Емили Роситър.
Корд скръсти ръце.
Намерили са… Не: ние намерихме. Корд разбра разликата.
Сега бе негов ред да втренчи поглед в добре окосената тревна площ. От неговото място тя изглеждаше като геометрична фигура, чието име не можеше да си спомни — правоъгълник, разтеглен отстрани.
— Някой я е ударил по главата и след това я е хвърлил в Блакфут Понд точно до дигата. Удавила се е. И е правил доста неприятни неща с нея. — Рибън направи пауза. — Засега предполагаме, че има сходство между стъпките около нея и онези край езерото в нощта, когато е била убита Джени Гебън. Знам твоето мнение, Бил, но изглежда, че през цялото време май наистина е имало култов убиец.