Урокът от нейната смърт [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Урокът от нейната смърт [bg]». Краткое содержание книги:
„Дивър — новият любимец на Холивуд“ Уошингтън Поуст
Корд се надява на внезапно просветление, ала се бои, че дълго, дълго ще го чака.
14.
Затрудненията й започнаха от първата асиметрична фигура.
Риса Паркър прелисти зелената книжка, на чиято корица с големи черни букви бе напечатано „Проверка на зрително-моторната интеграция“, и си отбеляза точното място, където Сара се проваляше: в опита й да копира рисунка на правоъгълник.
Психиатърката отдели това настрани и прегледа „Таблицата на Уекслър за изследване на детската интелигентност“, проследявайки колебливата диаграма на словесните и функционални тестове. „Новият устен тест за четене на Грей“, със строго определено времетраене, показваше, че четенето при Сара — ученичка в четвърти клас — е на ниво първи клас. Без напрежението от наличие на часовник, тя бе малко по-добре.
Резултатите се оказаха по-лоши, отколкото лекарката бе очаквала.
Сега Сара седеше пред нея, мъчейки се над последния диагностичен тест — „Неформален тест за изразяване на писмена реч“. Доктор Паркър виждаше тревожното поведение, уплашено подскачащия поглед, треперещите колене, избилата пот. Психиатърката, занимавала се някога с всекидневен анализ в продължение на шест години, непрекъснато се бореше със собствения си гняв и неувереност, както и със студенината, чрез която те се проявяваха; тя се помъчи да внуши спокойствие на детето.
— Не е нужно да бързаш, Сара. — Широка усмивка. — Не се притеснявай.
Отбеляза си процеса на възприемане. Сара не произнасяше непознати или трудни думи. Тя ги гледаше втренчено, без да движи устни, мъчейки се да приложи някакви фонетични умения и после бавно изписваше думите с разкривени букви. Сара се бе привела напред, сбърчила напрегнато чело, докато се стараеше да си представи думите. Очевидна бе агонията на непрестанната борба със своята изостаналост.
Децата на полицаи по-често проявяваха невъзприемчивост към учене, отколкото тези на други родители, и доктор Паркър усети как в нея се надига възмущение срещу Бил Корд. Тя никога нямаше да демонстрира това свое негодувание, но на самия него щеше да му е нужно дълго време, за да го опровергае. Думите на Даян Корд бяха доста мъгляви и доктор Паркър се питаше доколко този човек наистина е помагал на дъщеря си, въпреки вярата на Даян.
Лекарката знаеше също така и нещо друго — колко малко, в края на краищата, момичето щеше да напредне и колко огромни усилия и средства щяха да са нужни дори за този ограничен успех.
— Боя се, че времето ти изтече — каза доктор Паркър и взе тетрадката от момичето, което се бе изпотило и задъхало.
Тя прегледа жалкия опит на момичето да напише разказче по проста илюстрация в книжката с тестовете — едно момче с бейзболна топка. Сара бе започнала: Той са казваши Фреди. И той искаши да играе (бйезбол,) бейзбол, само че… Правописът беше отчайващ. Историята продължаваше половин страница; дете със средни възможности би могло лесно да изпише три или четири страници за това време.
— Добре, Сара, много хубаво. Това е последният от нашите тестове.
Сара гледаше скръбно как писменият тест бе напъхан в папката.
— Издържах ли?
— Не е необходимо да издържиш тези тестове. Те само ми показват нещо за тебе, за да мога да ти помогна в училище.
— Не искам да се връщам в училище.
— Разбирам, Сара, но за тебе не е хубаво да изоставаш още една година. Нали не искаш всички твои съученици да минат в следващия клас, а ти да останеш да повтаряш?
— Искам — отвърна без колебание Сара, — точно това искам.
Доктор Паркър се разсмя.
— А какво ще кажеш, ако се обадя на госпожа Бидърсън и я уговоря да правиш тестовете устно? Съгласна ли си?
— Значи няма да пиша отговорите, така ли?
— Да.
— Дали тя ще се съгласи?
— Сигурна съм в това. — Вече се бе обадила.
— Ами правописният тест? Страх ме е от него. — Гласчето бе станало кротко и смирено. Престорено смирено, забеляза лекарката. Сара успешно бе прилагала вече тази тактика.
— Бих искала да го направиш. Нали ще го направиш заради мен?
— Ще ме изправят пред всички. Ще ми се смеят.