![Урокът от нейната смърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/9/8/urokt-ot-nejnata-smrt-bg-download.jpg)
Урокът от нейната смърт [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Урокът от нейната смърт [bg]». Краткое содержание книги:
„Дивър — новият любимец на Холивуд“ Уошингтън Поуст
Някои мъже кръстосват полето, където според тях няма голям шанс да открият убийци, но пък където, ако това стане, луната би осветила тяхната мишена. Пушките им са заредени с каменна сол или едри сачми, а някои от ловците са пробили куршумите и са запълнили дупките с живак, после са ги запечатали с восък, за да бъдат сигурни, че дори ако само леко прострелят убиеца, той повече да не може да стане.
Някои са излезли с бира и пържени пилета и са си запалили огън, надявайки се, че самото им присъствие ще възпре този тип. Други възприемат работата си като стражи по-сериозно и са уверени, че цялото бъдеще на един спокоен Ню Лебънън зависи от тяхната бдителност. И от техния прицел. Джим Слоукъм и Ланс Милър, махнали всички външни белези на полицейската си служба, са навън с подобна група.
Няма никакви изстрели до осем часа вечерта, когато Бил Корд свива по шосе 302, прибирайки се вкъщи. Автор на първия изстрел, не особено изненадващо, е един от ловците, който отправя заряд сачми към свой колега. За щастие жертвата е простреляна само от пет или шест сачми. Втората жертва е котка, а третата е киноплакат на Том Круз, което може да е било или да не е било случайно.
Към девет часа Уейлън Синкс, жонглирайки с еднолитрова бутилка уиски и 16-калибров „Браунинг“, е забравил да пусне предпазителя, докато се прехвърля през една ограда, и нелепо се самоубива. В шерифската служба на Ню Лебънън, при диспечера в окръжното шерифство, както и на номер 911 са се получили десетки обаждания. Те са предимно от лица, видели „Лунния убиец“, който ту носи дълъг нож, ту въже. Обикновено е застанал в заден двор и наднича през прозорците, макар и понякога да се катери по стени или да бяга по покривите. Няма особено много работа за полицаите. Те патрулират и под прожекторите им съмнителните сенки напълно изчезват.
Пълнолунието направо смазва град Ню Лебънън.
То така потиска, че почти чуваш някакво бръмчене като от мощна електрическа крушка или като от бученето на кръвта в собствените си уши, когато задържаш дъха си от страх. Лунната светлина така измъчва хората из целия град, че виждаш неспокойни лица по прозорците и чуваш воя на кучетата — макар че те не лаят заради лика на луната, а заради непрекъснато дебнещите фигури наоколо, бледи, ала изглеждащи черни под зловещата светлина.
Корд се прибра вкъщи в осем и трийсет. Изпрати полицая Том да се прибере при разтревожените си жена и деца. Даян и Джейми бяха на състезание по борба в гимназията, където на самия Корд така много му се искаше да бъде. Той влезе в къщата, като се чудеше дали не трябваше да даде нещичко на Том; симпатичният млад мъж бе повече детегледач, отколкото охрана през изминалите няколко дни.
Корд свали калните си обувки и прегърна Сара. Изми ръцете и лицето си на кухненската мивка и после наля диетична кола за нея и сода за себе си.
Заловиха се за работа.
Тя беше доста нервна тази вечер. Заниманието им тръгна зле от самото начало. Тя често изпадаше в паника и говореше глупости, шегуваше се и се държеше лекомислено. Това ядосваше Корд, защото Даян му бе казала, че госпожа Бидърсън урежда нещо специално за тестовете на Сара и според него това глупаво държане се равняваше на неблагодарност.
Бяха във всекидневната, на дивана, заобиколени от купища листове. Сара изглеждаше толкова малка и смазана от тази бъркотия, че Корд прибра листовете и ги подреди в една-единствена купчинка. Те представляваха опитите на Сара да се упражнява за теста по правопис. Досега, при дванайсет опита, най-доброто й постижение бе двайсет и две точки от общо петдесет. Но за да изкара, бяха необходими трийсет и три.
Този ден Корд бе попълнил чек на името на доктор Паркър за 880 долара, което бе точно два пъти повече, отколкото му струваше да ремонтира таванското помещение.
— Да опитаме пак — рече той.
— Татко, не искам да се явявам на този тест. Не се чувствам добре.
— Скъпа, трябва да поработим върху още няколко думи. Стигнали сме само до буквата „М“.
— Уморена съм.
В никакъв случай не можеше да се каже, че е уморена превъзбудената му малка дъщеря. И отново като на бойно поле, двамата седяха със списъка от думи за проверка на правописа.