Урокът от нейната смърт [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Урокът от нейната смърт [bg]». Краткое содержание книги:
„Дивър — новият любимец на Холивуд“ Уошингтън Поуст
— Не, можеш да го направиш сама. Ти и госпожа Бидърсън. Никой друг.
Детето инстинктивно долови, че това е най-доброто, на което може да се надява. Сара погледна доктор Паркър и кимна неуверено:
— Мисля, че да.
— Добре. А сега…
— Може ли да довърша разказа вкъщи?
— Разказа ли?
— За Фреди и бейзболната топка. — Тя кимна към книжлето.
— Съжалявам, Сара, нямаме повече време.
Лицето на момичето се сгърчи от огромно разочарование.
— Но аз не успях дори да стигна до хубавата част!
— Така ли? — попита доктор Паркър. — Каква е хубавата част?
Сара вдигна очи към същите дипломи, в които Даян се бе взирала така отчаяно миналата седмица. Момичето се обърна, погледна лекарката и каза:
— После Фреди ритва топката към улицата, където тя започва да се търкаля по тротоара и стига до аптеката. И там е господин Хап… — Очите на Сара се разшириха. — А той някога играел за „Чикагските орли“. Това бил отбор, който имал истински орли и те внезапно се спускали надолу, сграбчвали топката и я запращали чак над трибуните и така печелели всеки мач. И господин Хап казва на Фреди…
Доктор Паркър вдига ръка.
— Сара, чела ли си някъде тази история?
Тя поклати глава.
— Не, току-що я съчиних, нали така трябваше. Помислих си, че така трябва. Съжалявам… — Погледът бе сведен театрално. — Нещо лошо ли съм направила?
— Не, в никакъв случай. Продължавай.
— И господин Хап казва на Фреди: „Ако наистина искаш да играеш бейзбол, мога да те направя най-добрият играч на света, само трябва да намериш най-високото дърво в гората на орлите и да се покатериш на върха му. Дали си достатъчно храбър да го сториш?“.
Разбира се, Фреди се справил и Сара разпалено продължаваше неговите приключения, без да забелязва как обкичената с гривни ръка на лекарката се протяга и уж нехайно вдига позлатената си писалка, записвайки с бързи, наклонени стенографски символи как Фреди тръгнал да търси вълшебната бейзболна топка — как се преборил с Хюго Острите нокти, най-лошият орел на света, после построил ново клубно помещение за отбора, след като предишното изгоряло, напуснал дома си и заживял в голямо гнездо със семейство прекрасни златни орли. Фреди повече не се завърнал вкъщи, макар че наистина станал прочут бейзболист. Когато Сара свърши, доктор Паркър вече бе изписала десет стенографски страници.
— Това е много интересна история, Сара.
— Не е — рече Сара с маниера на телевизионен филмов критик. — Но картинката беше за Фреди и бейзболна топка, затова не можах да измисля нищо друго.
Лекарката прелисти бавно бележника си и после каза:
— Добре, сега ще прегледам всички неща, които направи за мен, а ти трябва да се прибереш и да се готвиш за своите тестове.
— Искам татко да ми помага.
След миг лекарката вдигна поглед.
— Извинявай, Сара. Какво ми каза?
— Искам татко да ми помага да уча. Може ли?
— Това е чудесно — разсеяно отвърна Риса Паркър. Умът й бе съвсем погълнат от едно момче, бейзболна топка и говорещ орел.
— Това е моето федерално разрешително за огнестрелно оръжие и това е лицензът ми на частен детектив от щата Мисури.
Шериф Стив Рибън разгледа квадратчетата ламинирана пластмаса в портфейла на мъжа. Никога не бе виждал федерално разрешително за оръжие. Или детективски лиценз от щата Мисури.
— Всичко изглежда редовно — рече той.
Чарли Махони прибра портфейла в джоба си. Носеше костюм на бизнесмен — на фини, бледи карета като че ли в сиво, но отблизо се виждаха тънки розови и сини линии. На Рибън страшно му хареса този костюм. Той му даде знак да седне, забелязвайки, че мъжът пред него притежава два вида самоувереност: типичната властност на дългогодишно ченге. И безмълвната самонадеяност на човек, който е убивал друг човек.
Махони метна скъпия си жълто-кафяв шлифер на един празен стол и седна срещу бюрото на Рибън. Той заговори, без да показва снизходителност или интерес, за красивото пролетно време, за трудното придвижване до Ню Лебънън със самолет, за провинциалността на града. После млъкна и се загледа в огромна топографска карта на окръга, закачена зад гърба на Рибън. В този момент Рибън започна да се чувства изключително неудобно.
— А какво точно мога да направя за вас? — попита той.
— Тук съм дошъл като консултант.