![Урокът от нейната смърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/9/8/urokt-ot-nejnata-smrt-bg-download.jpg)
Урокът от нейната смърт [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Урокът от нейната смърт [bg]». Краткое содержание книги:
„Дивър — новият любимец на Холивуд“ Уошингтън Поуст
Фатар подтичваше мудно по пътеката и вече се задъхваше. Това го подсети за ужасния час по физкултура утре; учениците щяха да пробягат 1500 метра — истинско изтезание за него. Той си представи как се влачи и как тлъстините му се тресат, докато останалите — всички вече финиширали — дюдюкат и се смеят. „Хайде, Фил. Давай, Фил. Давай!“ Направо му се повдигаше.
Той излезе от гората и повървя малко, преди да подуши мириса на вода и тиня. Озова се в подножието на язовирната дига на Блакфут Понд. Фатар усети възбуждане в слабините и болезнено си призна, че въпреки ужаса на миналия вторник вечерта, Фатар в своето превъплъщение от „Измерението“ желае отново да изживее онзи половин час, който бе прекарал тук.
Фарове. Шум от профучаваща кола. Той се наведе и изтича до малка ела. Светлините от фаровете се плъзнаха над главата му като прожектори в затворнически лагер и колата изчезна със свистене на гумите във влажния въздух. Фатар закрачи в тинестата падинка и започна да търси ножа, който за свой ужас разбра, че е загубил в онази нощ. Той се терзаеше от тази небрежност, недостойна за Фатар (ала типична за едно дебело, тромаво момче в първи гимназиален клас). Той затърси насам-натам, използвайки малко фенерче, което бе увил в черна хартия, за да го прикрива.
Фатар постепенно започна да се успокоява. Миризмата на тиня и вода, квакането на жабите, всичко това му напомняше за часовете по биология — любимият му предмет. Спомни си за времето, когато бе помагал на учителя си да събира жаби край реката една вечер и на другия ден той благодари на Филип пред целия клас. Лицето му тогава пламна от необикновена гордост от тази похвала. Почувства се толкова смел, че предложи да умъртвява жабите на ония свои съученици, които не желаеха да го сторят. Прободе главите на поне дузина жаби в този ден. Едно от момичетата му благодари и каза, че е храбър. Слисан, Филип я бе погледнал втрещено.
След половин час напразно търсене на ножа из калта, той се отказа. Не биваше повече да остава тук; баща му можеше внезапно да нахълта в спалнята. Тръгна към пътеката. Тогава чу стъпки. Филип замръзна на място, пот изби на челото му и целият настръхна от ужас. Отстъпи назад към елата. Стъпките наближаваха и той се сви под ниските клони. После надникна оттам.
Момиче!
Той веднага се успокои и трепет изпълни дебелото му тяло.
Май че беше пак студентка. Горе-долу на същата възраст като първата. Само че по-хубава. Не толкова едра. Той отново усети възбуждането в слабините си. Почти като изгарящо потръпване. Тя бе сама. Той се зачуди как ли изглеждат циците й, скрити под дебелия пуловер. Полата й бе широка. Филип почувства мъчителна ерекция. Момичето мина точно покрай елата. Застана в средата на поляната.
Крачейки напред-назад, тя се взираше в земята, докато стигна до полянка със сини цветя. Падна на колене, омазвайки полата си с тиня. Надвеси се напред. Той не виждаше какво прави тя. Чуваше я как нещо тихо мърмори на себе си.
— Емили! — обади се задъхан мъжки глас откъм шосето.
Ерекцията на Филип изчезна и той се сниши под дървото. Момичето се наведе още по-ниско и се сля с цветята. Мъжът тичаше по шосе 302, на десетина метра от нея. Той се спря и погледна към езерото. Луната светеше право в лицето му и Филип го видя, че присви очи. Гледаше точно там, където момичето се криеше, но не я видя. Извика още веднъж и после тръгна обратно по шосето. Скоро се скри от погледа.
Момичето се изправи. Филип долови шумолене на листа, когато тя ставаше. Чу се обаждането на бухал. Филип изви едно клонче надолу, за да я вижда по-добре. Запита се как ли изглежда задникът й. Дали и нейните гърди миришат като на другото момиче — като вкусна подправка. Зачуди се дали космите между краката й са руси или кафяви. Ерекцията се завърна и опънатите джинси грубо го притискаха.
Красивото момиче бавно стана и тръгна по пътеката. Филип видя, че тя си изтърва портмонето. Той пусна клончето. То подскочи и я закри от погледа му. Филип се отдели от дървото и отиде на поляната, където вдигна портмонето и без да го отваря, го приближи до лицето си. Подуши аромата на лимонов парфюм, обработена кожа и грим. Пъхна го в пазвата си и тръгна след нея.
Настъпило е пълнолунието над Ню Лебънън.
Повечето мъже са почти невидими в маскировъчните си ловни облекла, макар че от време на време се вижда проблясване от цевите на пушки и от радиоприемници. Скрили са се зад храсталаци, пазейки се от тръните и потръпват от студ, макар че е вече почти месец май. Движат се по двама или трима по опустелите улици. Обикалят с коли. Някои от тях, ветерани, са почернили скулите си и изгарят от нетърпение, каквото не са чувствали от двайсет и пет години.