Третият близнак [bg]

Това обаче не бе отговорът, който Джийни се бе надявала да чуе.

— А в коя болница?

— По онова време бяхме във Форт Браг, Северна Каролина.

Джийни с усилие потисна разочарованието си.

— Майора обучаваше новобранци за Виетнам — съобщи й гордо Шарлот. — Във Форт Браг Военномедицинското командване разполагаше с голяма болница. Денис се появи на бял свят точно в нея.

Джийни не знаеше какво още да каже. Мистерията си оставаше.

— Госпожо Пинкър, искам още веднъж да пи благодаря за любезното сътрудничество.

— Няма за какво.

Тя се върна в лабораторията и се обърна към Лайза:

— Както се разбра, Стивън и Денис имат тринадесет дни разлика и са родени в различни щати. Нищо не мога да проумея.

Лайза отвори кутия с нови епруветки.

— Е, има само един неопровержим начин да разберем със сигурност. Ако са с една и съща ДНК, те са еднояйчни близнаци, независимо какво казват за раждането им.

Тя извади от кутията две малки епруветчици. Бяха само пет сантиметра дълги, с тапичка и конично дъно. Лайза взе два етикета, написа на единия „Денис Пинкър“, а на другия „Стивън Логън“, после ги залепи на епруветките и ги сложи на една стойка. Свали печата от кръвната проба на Денис и капна само една капка кръв в съответната епруветка. После извади кръвната проба и на Стивън Логън и направи същото.

С помощта на прецизно калибрована пипета тя капна точно измерено количество хлороформ във всяка от кръвните проби в епруветките. После извади нова пипета и по същия начин добави в тях фенол. След това затвори епруветките и ги сложи в клатещия смесител, за да се смесят хубаво препаратите в тях. Хлороформът щеше да разтвори мазнините, фенолът — да разгради протеина, обаче дългите спирали на молекулите на дезоксирибонуклеиновата киселина щяха да останат непокътнати.

Лайза извади епруветките от апарата и отново ги сложи на стойката.

— Това е всичко, което можем да направим през следващите няколко часа — каза тя.

Разреденият с вода фенол бавно щеше да се отдели от хлороформа. На границата между тях щеше да се образува менискус. ДНК-то бе там, във водната част, и можеше лесно да се изтегли с пипета. Обаче трябваше да се почака до сутринта.

Някъде иззвъня телефон. Джийни сви озадачено вежди — звънът май идваше от нейния кабинет. Тя прекоси коридора и вдигна слушалката.

— Да?

— С доктор Ферами ли разговарям?

Джийни много мразеше хора, които звъняха и те питаха как се казваш, без да се представят. Все едно да чукаш на нечия врата и когато някой ти отвори, да го питаш: Кой, по дяволите, си ти? Тя с усилие преглътна язвителната забележка:

— Аз съм доктор Ферами. Кой се обажда, моля?

— Наоми Фрийландър, от Ню Йорк Таймс. — Гласът звучеше така, сякаш принадлежеше на петдесетгодишна пушачка. — Имам няколко въпроса към вас.