Конан Непобедимия [bg]

— Всичко свърши, Велита — каза кимериецът.

Тя, изглежда, не чу думите му. Сълзи потрепваха върху дългите й мигли.

— Той се разяри. За да ме накаже, без никакво предварително предупреждение ми заповядва по няколко пъти на ден да идвам в тази стая и да стоя на колене, докато не ми нареди да си отида. Когато чуя стъпки, никога не зная дали е дошъл слуга, който ще ме изпрати обратно на моята рогозка, или е Аманар. Понякога просто стои и слуша как плача. Ненавиждам го, че ме принуждава толкова да се боя от него, ненавиждам себе си, че ридая, ала съм безсилна срещу това. Понякога ме бие, докато стоя коленичила, и ако помръдна, наказанието започва отново.

— Ще го убия — мрачно каза Конан. — Заклевам се в живота си. Ела, ще намерим медальоните и тази нощ ще те изведа оттук.

Гъвкавото голо момиче твърдо поклати малката си глава.

— Не мога да дойда, Конан. Аз се намирам в плен на магия.

— В плен на магия!

— Да. Веднъж опитах да избягам, ала краката ми сами ме заведоха до Аманар. Против волята си му разказах какво бях решила да направя. Друг път опитах да се самоубия, но когато върхът на камата докосна гърдите ми, ръцете ми натежаха като желязо. Не можех да ги движа, дори не успях да хвърля оръжието. Когато ме намериха, Аманар ме накара да прося милостта му, преди да ме освободи.

— Все пак трябва да има някакъв начин. Мога да те изнеса оттук.

Ала младежът видя, че отново не бе намерил верния начин, защото тя тъжно се засмя.

— Нима ще остана прикована тук до края на дните си от страх да не ме върнат в стаята му? Вече не зная защо опитах да сложа край на живота си. — Тя тежко въздъхна. — Сигурна съм, Аманар скоро ще ме убие. Останахме само аз и Суза. Другите изчезнаха.

Кимериецът кимна.

— Трудно е да убиеш магьосник — това зная със сигурност, — но след като магьосникът умре, неговите магии умират с него. Смъртта на Аманар ще те освободи!

— Най-добре е да вземеш медальоните и да си отидеш. Аз ще ти кажа къде са. Четирите са в ковчежето със скъпоценни камъни, а петият, този, който носех аз, е в стаята, където той прави своите магии. — Момичето се намръщи и поклати глава. — Аманар захвърли другите четири, сякаш бяха смет. А медальона, който носех аз, зави в коприна и го постави в кристално ковчеже.

Споменът за камъка се върна в съзнанието на Конан. Черен овал, с дължината на неговия показалец до последната става. И червени точици, които танцуваха вътре в камъка. Кимериецът изведнъж сграбчи ръцете на Велита така силно, че тя извика.