Диамантен меч, дървен меч [bg]

Фесис бе крайно отегчен от шляенето си из Хвалин подир младия проклетник Илмет. Магическото смущение бе утихнало. Адептът на Арк се мотаеше из града, безцелно надничайки в кръчми и търговски дюкянчета.

Може би проверяваше дали не го следят. Но дори да бе така, магове не разполагаха с ефективни средства против обикновени, невълшебни шпиони. В това отношение бяха напълно безпомощни.

Фесис с презрение наблюдаваше гърба на магарето си.

Въпреки това не си позволи да се развлича с издирване на още намеци в писмото от леля си. Имаше задача, поставена от Сивото братство. Въпрос на чест бе да се съсредоточи върху нея. Без значение какви бяха Бащите,

Фесис не желаеше да се позори пред който и да е.

Продължи да скучае...

И навярно тъкмо подари скуката си улови слаб поток магическа сила.

Ако бе напрегнат и нащрек, сигурно нямаше да забележи този повей. А така, докато умът му се рееше... Ясно му бе, че е невъзможно да прехване съобщение, отправено от командор на орден към адепт втора степен, Фесис рядко сполучваше дори да заподозре подобен факт. А когато се случеше, знаеше, че е глупаво да разчита на нещо повече от самото усещане. Ето защо той не се вцепени, нито се „заслуша" в това, което усети. Ала Илмет взе, че се стегна. Причината вероятно бе неговата неопитност (високият ранг очевидно отстъпваше пред младостта), сприхавият му, невъздържан характер или най-вероятно прословутото презрение на магьосниците към всички простосмъртни. Той дори понечи с рязко движение да извади меча си, но навреме се спря. Направи зверска физиономия и хукна, грубо разблъсквайки минувачите, Фесис го последва като сянка.

Пред „Имперски лъв" червеният маг отвърза коня си, оседла го и препусна. Зад него вятърът засвири - бе пришпорил животното със заклинание.

„Галопирай си, момко - помисли си Фесис. - Ако ще като вихър, или дори като морски щорм да си бърз, пак няма да ми избягаш!"

Младежът пристъпи настрани. Стена на къща. Още три крачки назад. Изгнил люк към мазе. Фесис се шмугна през него като сив пушек от угасващ огън.

Почти не се съмняваше накъде се е втурнало магарето. Бе убеден, че отива към Източната градска порта. В подобни моменти Братството обучаваше бойците си да се доверяват на интуицията, вместо да анализират ситуацията с разсъдъка си.

В мазето смърдеше на ферментирало и кисело. С писък в дупките си се пръснаха плъхове. Ръката на сивия наемник бързо напипа стърчаща дръжка, белязана с нарези от нож. Бутна, завъртя, върна, пак натисна... Отвори се вход, който бе по-черен от сумрака в мазето, Фесис се затича по тесния коридор, където не проникваше никаква светлина. Знаеше пътя като вътрешността на джобовете си. Приведе се - таванът бе малко нисичък, а и тук-там от него висяха откършили се дървени подпори. Под краката на младежа се плискаше невидима вода, но той се движеше уверено, без да се бави - такава му бе работата. Сив наемник.