Републиката на крадците [bg]

Дневните занимания започнаха с уреждането на подходящо приношение.

— Да хвърлим тортата по ей онзи човек! — предложи Джийн.

Следобедът преваляше и двамата с Локи дебнеха в една уличка точно до Авенюто на петимата светци в Арката на фонтана, богаташкия район.

— Изглежда подходящ — съгласи се Локи и премери на ръка тежестта на извънредно важния пакет — ленена хартия, увита около дървена рамка с формата на куб върху здрава дървена основа; всяка страна — с дължина петдесетина сантиметра. — Ти откъде ще се появиш?

— От дясната му страна.

Двамата тръгнаха в противоположни посоки — Джийн — право на изток към авенюто, а Локи — към западния край на уличката, откъдето да се насочи на север по успоредното Авеню на лаврите и като заобиколи по дългия път, да пресрещне набелязаната цел.

Арката на фонтана несъмнено беше квартал с качества; човек можеше да направи този извод дори само от броя на слугите по улиците, както и от начина, по който жълтодрешковците се разхождаха спокойно по градини и авенюта — с идеално излъскани портупеи, ботушите им блестяха, мундирите и шапките им изглеждаха неподвластни на времето. Назначаване в подобни райони получаваха само наблюдатели с връзки, а онези, които го постигаха, веднага вземаха мерки да имат освен функционална и декоративна роля, за да не бъдат преместени на място, където цари по-голямо оживление.

Зимата в Камор можеше да бъде приятна, стига небето да не пикаеше върху ти като старец, изгубил контрол над пикочния си мехур. Днес топлото слънце и прохладният ветрец връхлитаха кожата едновременно, така че лесно можеше да се забравят хилядата и един начини, по които градът задушаваше, запарваше, смърдеше и караше да те избива пот. Локи бързо извървя на север разстоянието между две пресечки, после зави надясно и излезе на Булеварда на изумрудената стъпка. Както беше облечен — с дрехи на слуга, беше напълно приемливо момче като него да се носи с недостойна скорост из града заедно със странния си товар.

Там, където булевардът се пресичаше с Авенюто на петимата светци, Локи отново зави надясно и веднага откри набелязания обект. Беше стигнал с петдесет метра по-близо до пресечката от него, така че разполагаше с достатъчно време да забави ход и да преоцени положението. Край на бързането — на тази улица той се превърна в олицетворение на предпазливостта: изпълнителен млад слуга, носещ чуплива пратка с благоразумен темп. Четирийсет метра… трийсет метра… Ето го и Джийн, приближаващ жертвата отзад.

Когато останаха двайсет метра, Локи леко се отклони, за да стане ясно, че не е възможно да има сблъсък, ако той и непознатият продължат по пътя си. Десет метра… Джийн почти се беше изравнил с лакътя на мъжа.