Детето на нощта [bg]

Тенджорн се изправи и погледна Гарваните, които се отдале­чаваха припряно. Дарик чакаше безстрастно, без да помръдне. Магът от Дордовер обаче долови колко е ядосан и това му доста­ви удоволствие. Отвори уста, но бе изпреварен от пълководеца:

- Не го казвай. Ще оставиш Гарваните да свършат това, ко­ето е нужно според тях.

- Едва ли сега е времето да си позволиш сантименталност - прихна Тенджорн. - Постигнаха каквото очаквахме - намери­ха Ериан. Нататък ще се справим сами.

- Как по-точно? Ако сте злоупотребили с Гарваните, ще си изпатите. Не от мен, а от тях. Не го забравяй.

- Преди пет години, когато се върнаха яхнали дракони, за да ни спасят от западняците, бях готов да повярвам, че всичко им е по силите. Но сега? Виж ги добре, генерале. Изглеждат точно каквито са - минало им е времето. Нали уж си техен при­ятел? Е, тогава го докажи на дело.

- Моля?!

- Скоро ще се свържа с Горстан, който е в Арлън - продъл­жи Тенджорн, без да го е еня колко ще разгневи Дарик. - Ще хванем Ериан веднага щом корабът акостира. Очаквам от теб да потеглиш с толкова от хората си, колкото ти прецениш, щом приключиш огледа на Грейторн.

- А Гарваните?

- Ще ги държим настрана от неприятностите. Можеш да го направиш ти... а може да поверим задачата и на нашите хора от Дордовер, които сега са в Арлън. Все ми е едно, но не бих им позволил да припарят до Ериан.

Дарик се вторачи в него. Стискаше зъби, само очите показ­ваха какво става в душата му. Предпочете да не продума, а се врътна и закрачи нанякъде. Тенджорн се наслаждаваше на затрудненията му.

- А, да... Генерале? - Дарик спря, но остана с гръб към него. - Нали не искаме да се пролива кръв в Арлън? Вече споменах, че Гарваните са твои приятели. Искрено се надявам, че ще ре­шиш да... как да се изразя по-точно... да ги наглеждаш. Не им разрешавай да вършат щуротии.

Генералът продължи по пътя си.