Детето на нощта [bg]

Дензър се опомни от мисловната връзка умислен и смълчан, но настроен решително. Нямаше и помен от обзелия го предиш­ната нощ бяс. Сподели съвсем накратко какво е научил. Иска­ше да тръгнат веднага, само че Незнайния не отстъпваше от на­мерението си да огледа какво става в града - за да види как да подкрепят оцелелите от стихията и да прецени заплаха ли е пристигналият кавалерийски отряд.

Ако всичко потръгнеше добре, щяха да напуснат Грейторн по пладне. Ериан може би щеше да пристигне в Арлън на дру­гата сутрин при благоприятен вятър и прилив и Дензър едва се съгласи да потърпи. Ериан можеше да изчака в Арлън още два дена, затова той я бе посъветвал да остане на кораба, както нас­тояваха и елфите от Гилдията.

- Вече ви казах да бъдете нащрек - напомни Незнайния. - Чухме какви ли не слухове за войските, събрани от Школите, и още не знаем кой с кого и защо се е съюзил. Не се доверявайте прибързано никому. И не забравяйте, че дори сред магове и бой­ци на една и съща Школа може да има разногласия.

- Тоест? - намръщи се Хирад.

- Тоест Дордовер не иска ние първи да открием Лиана - натърти Незнайния. - Предпочитат да се доберат до нея по следи­те ни, а после да я замъкнат обратно в своята Школа и вероятно да я умъртвят. Разбрахме ли се?

- Ще внимавам - кимна варваринът.

- Добре.

Скоро стигнаха до главния площад на разрушения Грейторн, където миришеше на овесена каша, а над казаните с гореща во­да се разстилаше пара. Мъже и жени на групички със стряска­ща упоритост поемаха към поредната задача, а гълчавата от­към голямата палатка подсказваше, че пак има кой да ръково­ди работата през деня.

Незнайния спря един човек от неколцината, които ги под­минаха с лопати на рамо.

- Чух, че снощи пристигнали конници. Знаеш ли откъде са?

- От запад - сви рамене мъжът. - Войска на някоя Школа.

- Коя? Дордовер ли?

Онзи завъртя глава.

- Де да знам. Май са от Листерн.

Незнайния кимна и продължи към палатката

- Добра новина - каза Илкар.

- Ако е вярно.

- Винаги ли ще си останеш толкова недоверчив?

- А ти винаги ли ще си останеш елф? - подсмихна се Нез­найния.

- Спомням си, че вече си го казвал преди доста време.

- Знам, че съм го казвал.

- Човекът беше прав, че са от Листерн. Погледнете - посочи Хирад.

Под платнището на входа стоеше висок млад мъж с кожени дрехи на кавалерист. Тъмнозеленото наметало на раменете му имаше златни шевици около шията, а къдравата кестенява ко­са се развяваше от неспирния вятър по улиците на града. Явно беше уморен, но не можеха да го сбъркат с никого.

- Дарик... - изрече Незнайния.

Гарваните се забързаха към стария си приятел, който не се озърна.

- Гледай ти, гледай ти - подхвана Хирад. - Ето едно лице, което е добре да видиш в тежки времена.

Дарик тутакси изви глава към тях и щом зърна четиримата, усмивка сгря лицето му.

- Но защо все се виждаме в тежки времена, а, Хирад? - Ус­мивката изчезна и докато стискаше поред ръцете им, пак стана сериозен както винаги. - Не съм очаквал Гарваните да се събе­рат отново. Значи сме по-зле, отколкото си мислех.