Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические приключения » Смъртта на царете [bg]
Смъртта на царете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Смъртта на царете [bg]

Электронная книга - «Смъртта на царете [bg]». Краткое содержание книги:

Младият Цезар трябва да надвие врагове по море и суша, за да стане кален в битките водач — в живописния нов роман от популярния автор на „Вратите на Рим“. Принуден да напусне Рим, Юлий Цезар служи на борда на военна галера в опасните води на Средиземно море и бързо си спечелва славата на страшен воин. Но много скоро корабът му е пленен от пирати и той е задържан за откуп. Изоставен на северноафриканското крайбрежие, след дълги месеци пленничество, Цезар започва да събира войници, от които ще изкове мощна бойна единица, за да отмъсти на похитителите си и да потуши новото въстание в Гърция. Когато се връща в Рим като герой — и като опасен проблем за враговете си, — Цезар отново намира приятеля си от момчешките години Брут. Но скоро приятелите биват призовани да се бият с всички сили срещу въстаниците на разбунтувалия се гладиатор Спартак… История и приключения са съчетани със смайваща комбинация в „Смъртта на царете“ — част от акламираната поредица „Цезар“, истински епична история на амбиция и съперничества, смелост и предателства.
„Големите събития и бруталността на епохата са пресъздадени блестящо и правдоподобно. Описанието на насилието е мощно… битка в цирка, въстаналите роби, боевете в Гърция, уличните схватки — наистина страхотно четиво!“ Гардиън
„Ако Ви е допаднал „Гладиаторът“, ще харесате „Цезар“.Таймс
1 ... 67 68 69 70 71 72 73 74 75 ... 191
Перейти на страницу:

— Стани — обърна се той към падналия мъж. — Конфискувам този кораб в полза на Рим.

Оцелелите пирати бяха вързани с въжетата, които бяха приготвили за екипажа на „Вентул“. Всичко стана бързо, макар че Юлий трябваше да нареди един от екипажа да бъде наказан, защото срита доскорошния си противник в главата, докато го връзваха.

— Десет удара за този войник — каза Юлий твърдо.

Неговите хора сграбчиха войника. Моряците от екипажа на „Вентул“ зяпнаха. Юлий ги изгледа и ги накара сведат очи — знаеше, че е важно да приемат заповедите му. Ако останеше на тях, може би щяха да убият пленниците, да ги насекат на парчета, да си върнат годините на омраза в оргия на мъчения и насилие. Юлий тъкмо щеше да заповяда да освободят гребците, които сигурно примираха от ужас долу на своята палуба, когато някой извика:

— Господарю, ела!

Пракс държеше Пелитас — затискаше с ръце раната в гърдите му. Кръв обагряше устата на приятеля му и още щом видя това, Юлий разбра, че няма надежда. Кабера би могъл да го спаси, но Кабера не беше тук. Пелитас се давеше, очите му бяха изцъклени. Всеки накъсан дъх изкарваше от устата му още кръв. Юлий клекна до двамата. Дойдоха още хора. Гледаха умиращия, застанали неподвижно във внезапно настъпилата дълбока тишина. Секундите като че ли бяха спрели хода си, но накрая мъчителното дишане престана и очите застинаха в стъклена неподвижност.

Юлий стана и без да откъсва поглед от тялото на приятеля си, каза:

— Помогнете на Пракс да го отнесе долу. Няма да хвърля наш боец в морето заедно с пиратите.

Обърна се и се отдалечи, без да каже нищо повече. От всички римляни само хората от „Акципитер“ разбираха защо изражението му трябва да е толкова студено: командирът не бива да показва слабост пред войниците си. Вече никой от тях не съмняваше кой ги предвожда. Дори Гадитик стоеше, навел глава, докато Юлий минаваше покрай него.

Вечерта излезе при другите войници от „Акципитер“ и всички заедно пиха в чест на Пелитас, който беше стигнал края на своя път.

Преди да си легнат, Гадитик излезе заедно с Юлий на осветената от луната палуба на „Вентул“. Двамата мълчаха, изгубени в спомени, но когато стигнаха началото на стълбите, водещи надолу, Гадитик го хвана за ръката.

— Ти командваш тук.

Юлий се обърна към него, изгледа го твърдо и каза само:

— Знам.

Гадитик се усмихна някак насила.

— Когато падна… едва тогава го разбрах. Всички тръгнаха след тебе, без да чакат заповед. Мисля, че ще те последват навсякъде.

— Иска ми се да знаех накъде ги водя — тихо каза Юлий. — Може би някои от хората, които пленихме, ще имат представа къде е Целз. Ще разберем на сутринта. — Погледна към мястото на палубата, където беше паднал Пелитас. — Пелитас щеше много да се смее, ако ме беше видял как се подхлъзвам. Смешно щеше да е да умра така.

И се засмя безрадостно. Смелата му атака да завърши с падане право в краката на врага. Гадитик не се засмя. Тупна го по рамото, но младият мъж като че ли не усети.

— Той нямаше да умре, ако не бях поискал да намеря Целз. Всички вие сега щяхте да сте вече в Рим и имената ви щяха да бъдат изчистени.

Гадитик го хвана за рамото и леко го обърна към себе си.

— Нали тъкмо ти каза, че няма смисъл да се тревожим заради онова, което можело да бъде? Всички искаме да върнем нещата и да сме били по-разумни, но не става така. Имаме един шанс, дори ако светът се крепи на него. Можеше да не водя „Акципитер“ покрай онзи бряг, но ако не бях го повел, кой знае? Може би щях да се разболея или може би щяха да ме намушкат в някоя кръчма, или щях да падна по стълбите и да си счупя врата. Просто няма смисъл да се тревожиш за това. Приемаме всеки ден така, както дойде, и вземаме най-добрите възможни решения.

— А ако свършат зле? — измърмори Юлий.

Гадитик вдигна рамене.

— Обикновено обвинявам боговете.

— Вярваш ли в тях?

— Не можеш да управляваш кораб, без да знаеш, че има нещо повече от хора и подводни скали. А храмовете… винаги съм искал да си осигуря безопасност с принасяните жертви. На никого не вреди, пък и знае ли човек?

Юлий се усмихна на тази практична философия.

— Надявам се… че отново ще видя Пелитас.

Гадитик кимна и каза:

— Всички ще го видим, но не сега.

Свали ръка от рамото на Юлий и заслиза надолу.

Останал сам, младият мъж обърна лице към морския вятър, затвори очи и стоя така дълго.

На следващата сутрин Юлий раздели хората си на два екипажа. Изкушаваше се да заеме капитанския пост на по-бързия пиратски кораб, но се довери на инстинкта си и го повери на собственика на „Вентул“ — Дур. Той беше пропуснал битката, заключен в каютата си, но когато разбра какво става, престана да оплаква изхвърления през борда товар. Мразеше пиратите, както и всеки друг от екипажа, и му достави огромно удоволствие да ги види вързани, както той беше седял вързан само допреди няколко часа.

1 ... 67 68 69 70 71 72 73 74 75 ... 191
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)