![Светлина в пукнатините [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/3/9/svetlina-v-puknatinite-bg-download.jpg)
Светлина в пукнатините [bg]
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #9
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-483-0
- Переводчик: Нели Лозанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Светлина в пукнатините [bg]». Краткое содержание книги:
— Кой? Същият високопоставен служител?
— Спрете да ми говорите снизходително. Аз също съм високопоставен служител с десетки години опит в разследванията. Не съм някакъв бълнуващ психопат. Трябва да разбера дали Жан Ги Бовоар все още идва на сеанси при вас и настоявам да прегледам досието му. Важно е да разбера какво ви е казал.
— Слушайте. — Доктор Фльори говореше с напрежение в гласа, докато се мъчеше да се успокои, да бъде трезв. Затрудняваше се. — Трябва да оставите Жан Ги да живее своя живот. Не можете да го защитавате. Той има свой собствен път, а вие — ваш.
Гамаш поклати глава и впери поглед в ръцете си, отпуснати в скута. Едната беше спокойна, а другата все още трепереше. Вдигна очи и срещна погледа на Фльори.
— Думите ви биха имали смисъл при нормални обстоятелства, но Жан Ги не е на себе си. Поддава се на влияние и на манипулации. И отново е пристрастен.
— Към обезболяващите?
Гамаш кимна:
— Комисар…
Спря се. Доктор Фльори седеше срещу него леко приведен напред. За първи път главният инспектор беше на ръба да назове по име своя така наречен "противник".
— Високопоставеният служител — поправи се. — Той му пробутва настоятелно оксиконтин. Знам го. А Бовоар работи с него. Мисля, че целта му е да тласне Жан Ги в пропастта.
— Защо?
— За да ме сплаши.
Доктор Фльори замълча, за да остави думите да говорят сами за себе си. За параноята и арогантността на този човек. За заблужденията му.
— Тревожа се за вас, Арман. Казвате, че някой тласка инспектор Бовоар към пропастта, но и вие сте се запътили натам. И сам си го причинявате. Ако не сте по-предпазлив, ще ми се наложи да препоръчам да ви освободят временно.
Погледна пистолета, закачен за колана на Гамаш.
— Кога започнахте да го носите?
— Такава е наредбата.
— Не питах за наредбите. Когато дойдохте при мен за първи път, дадохте ясно да се разбере какво е отношението ви към огнестрелните оръжия. Казахте, че никога не сте носили пистолет, освен ако не сте сигурен, че ще ви се наложи да го използвате. Е, защо го носите сега?
Гамаш присви очи и се изправи:
— Виждам, че идването ми тук беше грешка. Исках да разбера повече за инспектор Бовоар.
Отправи се към вратата.
— Трябва да се безпокоите за себе си — извика след него доктор Фльори. — Не за Бовоар.
Арман Гамаш излезе от кабинета, премина по обратния път през коридора и натисна бутона за повикване на асансьора надолу. Когато металната врата се отвори, влезе в кабинката, облегна се на стената в дъното й и затвори очи, като въздъхна дълбоко.
Щом се озова на улицата, усети освежаващия въздух върху лицето си и присви очи срещу ярката слънчева светлина.
"Рождество, Рождество — пееше групичката хористи на ъгъла. — Роооождеество, Рооождееествооо."
Главният инспектор се върна до централното управление пеша, без да бърза. Сключил бе ръце, облечени в ръкавици, зад гърба си. Мелодията на коледната песен звучеше в ушите му.
Докато вървеше, си тананикаше. Свършил бе това, за което бе отишъл.
В щабквартирата на Sûretè главен инспектор Гамаш застана пред асансьора и натисна бутона за нагоре, но когато асансьорът дойде, не се качи в него. Докато вратата се затваряше, той вече бе стигнал до стълбището. Заслиза надолу.
Можеше да вземе асансьора, но не искаше да рискува някой да види, че отива толкова дълбоко в подземията.
По-надолу от сутерена, полусутерена и подземния паркинг, на най-долното ниво, където трептяха луминесцентни лампи, стените бяха циментови, а вратите — метални. Въздухът бе изпълнен с постоянното бучене на светлините, бойлерите, отоплителната и климатичната инсталация. С жуженето на хидравличните помпи.
Тук се помещаваха съоръженията на сградата. Мястото на машините и обслужващия персонал.
И на един агент.
По целия път обратно до Монреал Гамаш бе обмислял следващия си ход. Претеглял бе последствията от посещението си при доктор Фльори и при този агент. Разсъждаваше какво би се случило, ако отиде при единия и при другия. И ако не отиде.
На какво най-много можеше да се надява?
А какъв бе най-лошият възможен изход?
И накрая, каква беше алтернативата? Какъв избор имаше?
Когато си отговори на тези въпроси и взе решение, главен инспектор Гамаш пристъпи към действие, без да се колебае. Застана пред вратата, почука рязко и я отвори.
Младото лице бе бледо и окъпано в меко зелено сияние, което идваше от редицата екрани около нея. Жената се обърна. Личеше си, че е изненадана.
Никой не я посещаваше тук. Именно затова Арман Гамаш слезе до стаята й.