Светлина в пукнатините [bg]

— Значи все още мислите, че някой е откраднал досиетата от компютъра ми? — Обичайно стабилният глас на Фльори вече преливаше от скептичност. — Ако наистина сте убеден в това, защо дойдохте при мен сега, Арман?

Тези думи накараха главния инспектор да замълчи. Двамата мъже се гледаха в очите.

— Защото няма с кого другиго да поговоря — изрече накрая Гамаш почти шепнешком. — Не мога да говоря с жена си и с колегите си. Не мога да разкажа на приятелите си. Не искам да ги забърквам. Мога да кажа на Лакост. Изкушавал съм се. Но тя има семейство и малки деца…

Гласът му заглъхна.

— Преди, когато изпадахте в неприятна ситуация, с кого споделяхте?

— С Жан Ги — произнесе едва чуто детективът.

— Сега сте сам.

Гамаш кимна:

— Не ми пречи. Даже предпочитам да е така. — Вече звучеше примирен.

— Арман, трябва да ми повярвате, че никой не е откраднал информация от досиетата. Защитени са. Никой освен мен не знае за какво сме си говорили. Тук сте в безопасност. Това, което ми казвате сега, няма да излезе от тази стая. Обещавам ви.

Фльори продължи да се вглежда в мъжа срещу себе си. Оклюмал и тъжен. Треперещ. Ето това се криеше под фасадата.

— Нуждаете се от помощ, Арман.

— Да, имам нужда от помощ, но не такава, каквато си мислите — заяви Гамаш, след като се овладя.

— Няма никаква заплаха — увери го Фльори. — Създали сте я в ума си, за да си обясните неща, които не искате да видите или да признаете.

— Отделът ми е съсипан — възрази детективът и гневът му отново се надигна. — Предполагам, че и това е само в моята глава. Години наред съм градил екипа си, прибирал съм отхвърлени полицаи и съм ги превръщал в най-добрите следователи в цялата страна. А сега те напуснаха. Сигурно и това си въобразявам.

— Може би именно вие сте причината да напуснат — предположи тихо Фльори.

Гамаш го изгледа невярващо:

— Той иска всички да си помислят така.

— Кой е той?

— Сил… — Гамаш млъкна и отправи поглед навън през прозореца. Опита се да се вземе в ръце.

— Защо дойдохте, Арман? Какво искате?

— Не дойдох заради себе си.

Доктор Фльори кимна:

— Това е очевидно.

— Исках да разбера дали Жан Ги Бовоар все още идва при вас.

— Не мога да ви кажа.

— Не ви питам от любезност.

— Онзи ден във фабриката… — започна доктор Фльори, но Гамаш го прекъсна.

— Това няма нищо общо.

— Разбира се, че има — упорстваше психотерапевтът, а нетърпението му най-накрая надделя. — Усетили сте, че губите контрол, и са загинали ваши агенти.

— Знам какво се случи, няма нужда да ми напомняте.

— Но трябва да ви напомня — сряза го Фльори, — че вината не е била ваша. Вие обаче упорито отказвате да го приемете. Инатът и арогантността не ви помагат. Трябва да се примирите със случилото се. Инспектор Бовоар има свой собствен живот.

— Манипулират го — заяви Гамаш.